За щастие мисис Бенет беше тръгнала за Лонгборн с Лидия и Уикъм и Елизабет не намери за нужно да ги последва, а вместо това предпочете да изпрати поздрави по баща си и Мери. Сигурна беше, че майка й едва ли щеше да усети някаква липса, тъй като семейство Уикъм щяха да останат още няколко дена. Когато Лидия си беше вкъщи, мисис Бенет не правеше нищо друго, освен да угажда на дъщери си и децата й. Естествено семейство Уикъм доставиха повече радост на нея, отколкото на бедния мистър Бенет, който нямате нищо общо с когото и да било от тях. Елизабет отказа да тръгне, докато не получи от него обещание, че отново ще им гостува в Пембърли по Коледа. Никак не му беше трудно да обещае такова нещо.
— Съпругът ти вече ме покани, мила — рече той разведрен, — и както съм подчертавал и преди, на него не мога да му откажа. Така че, Лизи очаквайте ме отново в Пембърли през пролетта.
Сега, след като сватбата на сестра й беше свършила, Джейн, вече поуморена, също пожела да си тръгват и Бингли веднага се съгласи. Решиха всички да направят престой за през нощта в Лондон, като отседнат в къщата на Бингли на Гровнър Стрийт.
Семейство Гарднър, или поне по-голямата част от тях, бяха вече в каретата си и децата жизнерадостно махаха на всички за довиждане. Каролайн беше отвън и чакаше майка си, която все още не можеше да се раздели с една стара приятелка. Елизабет за пореден път забеляза колко елегантна и пораснала изглежда малката й братовчедка. „Сватбите са добър случай да видиш хората в нова светлина“, помисли си тя. Забеляза обаче, че баща й изглежда малко уморен и го сподели гласно. Дарси, чакащ с известно нетърпение каретите пред тях да се раздвижат, се съгласи и добави че ако за Кити денят е бил добър и тя със сигурност е щастлива и сполучила млада жена, то за някои членове от семейството трябва да е бил доста изтощителен.
Сякаш беше прочел мислите й. Без съмнение на баща й съвсем не му е било толкова забавно днес. Елизабет се усмихна и подаде ръка на Дарси. Нямаше нужда от думи. Бяха си взели довиждане и сега, потеглили към Лондон, за да продължат после към Пембърли, Елизабет и Дарси изпитваха единствено радост — от това, че се прибират у дома.
Глава дванадесета
Прекрасната зелена английска земя
Тази година в Дарбишър есента позакъсня. Примамена от меката вечер, Елизабет беше помолила чаят да бъде сервиран на моравата откъм западната страна, откъдето се откриваше изглед към великолепните горести хълмове зад Пембърли и седнал в златистата светлина на залязващото слънце, човек можеше да се наслаждава на възхитителните им цветове. Тя все още не беше свикнала с пъстротата и обаянието на земите и горите в имението, а още по-малко с ролята си на господарка на всичко това.
Тази вечер Елизабет си имаше компания. Дарси и мистър Гарднър бяха заминали за Ливърпул по работа, за да уредят подробностите по пренасочването на търговските си интереси от Лондон към пристанищата по западното крайбрежие. Очакваха ги да се приберат навреме за вечеря. Двамата синове на мисис Гарднър бяха в колежа, а тя и дъщерите й бяха на гости за няколко дни в Пембърли. Прекарали бяха сутринта в разходки из парка заедно с Каролайн, която обожаваше разходките из гората, а ранния следобед — в библиотеката с Емили, която не можеше да се откъсне от книгите.
След като се бяха преоблекли за вечеря, те единодушно бяха решили, че вечерта е твърде приятна и красива, за да стоят вътре. Каролайн и Емили, седнали върху килимче между майка и Елизабет, се редуваха да четат на глас от една нова книга с поезия. Елизабет я беше купила в Лондон при последното си пътуване и сега я беше подарила на момичетата. Емили вече знаеше някои от стихотворенията наизуст и току-що беше изрецитирала едно от любимите си — малък откъс от стихотворението на Уърдсуърт за нарцисите, залюлени „в лек танц край езерната шир“22 в любимата му Езерна област. Казала го беше чудесно и когато свърши, попита дали могат да посетят Езерата. Елизабет и мисис Гарднър размениха погледи и се усмихнаха, спомнили си последния път, когато бяха планирали да пътуват до Езерата — разочарованието, което бяха изпитали първоначално и, разбира се, събитията, които бяха последвали от решението им да изберат Дарбишър в замяна. Когато момичетата забелязаха, че майка им и братовчедка им имат обща тайна, поискаха те да я споделят с тях и не се успокоиха, докато не им беше разказана някаква съкратена версия. Останалото от историята трябваше да почака, както каза майка им, добавяйки, че може да се наложи да искат позволението на мистър Дарси, за да допълнят детайлите. Това сериозно обърка момичетата, но след като се убедиха, че няма да получат повече информация нито от Елизабет, нито от майка си, се отказаха и се върнаха към поезията.