Елизабет се съгласи и допълни:
— Трябва да призная обаче, че никога не съм вярвала, че е толкова политичен.
— Какво е политичен? — обади се Емили и преди някоя от двете да успее да каже каквото и да било, отговорът дойде откъм отсрещното легло — от сестра й:
— Много си невежа, Ейми — означава да си заинтересован от начина, по който Парламентът управлява държавата. Нали така, братовчедке Лизи?
— Точно така — потвърди Елизабет учудена и много впечатлена.
На излизане от стаята леля й поясни:
— Заради Едуард и приятелите му е. Все говорят за Парламента и за нуждата от реформи. Явно Каролайн попива всичко. Знам, че изглежда, че не е за нейната възраст, но според чичо ти момичетата трябва да знаят толкова, колкото и момчетата.
— И е напълно прав, лельо. Невежеството е най-сигурния път към нещастието. Нашето семейство има горчив опит в това отношение — подчерта Елизабет, когато се присъединиха към мъжете долу.
Те вече се бяха преместили в салона, за да пият кафе, но разговорът продължаваше все в същия дух. По време на краткия си престой в Лондон, Фицуилям беше чул за хаоса в града и в Двор. Беше се срещнал с двама приятели, които бяха станали членове на клубовете „Хемпдън“26 и на Обществата за свободно слово, основани от възрастния вече радикал, майор Картрайт и някои симпатизиращи на идеята виги. Фицуилям заяви, че възнамерява да се присъедини към движението.
— Но преди това, Дарси, мистър Гарднър, трябва да го обсъдя с вас — каза той.
Мистър Гарднър му даде съвет да бъде предпазлив, като изтъкна, че правителството е много отмъстително към опонентите си и вероятно е по-разумно, преди да се ориентира към някое от движенията първо добре да проучи политическата обстановка. Фицуилям му благодари за загрижеността, но заяви, че е категорично решен да работи в полза на реформата.
— Няма да продължавам да навеждам глава от срам всеки път, щом чуя за американската Декларация за независимост или за Декларациите за човешки и граждански права в някои европейски държави, докато ние все още страдаме под натиска на система, която лишава болшинството от нас от право на вот.
Беше напълно искрен, а Елизабет беше истински щастлива да разбере, че Дарси е съгласен с принципите на братовчед си, макар да го съветваше внимателно да обмисли решението си.
— На Дарси, ако ние не настояваме за реформа, никой няма да го направи, убеден съм.
Мисис Гарднър попита предпазливо:
— Ще се кандидатирате ли за Парламента, полковник Фицуилям?
— Ако се наложи — да. Ако това е единственият начин да се стигне до реформа, ще се кандидатирам — заяви той с такава убеденост и категоричност, че никой вече не се съмнявате в решителност му.
Дарси погледна към Елизабет и щом очите им се срещнаха, и двамата се усмихнаха. Припомнили си бяха един разговор от преди няколко седмици, когато Дарси, след като беше получил писмо от Фицуилям, беше заявил, че е уверен в намеренията му, когато се завърне, да се присъедини към реформистите и да се кандидатира за Парламента. Тогава Елизабет не му беше повярвала.
По-късно същата вечер, докато разресваше косата си и се приготвяше за лягане, Елизабет призна пред съпруга си, че все пак е бил прав. Той прие победата си скромно, признавайки, че е имал предварителна информация от разговорите с чичо й. Сподели обаче, че не е очаквал енергията и готовността, които братовчед му беше показал. А имал и много други планове, които искал да осъществи. Дарси довери на Елизабет, че са говорили за доста неща.
— Да започнем с това, че вече не е онзи лишен от привилегии по-малък син, зависим от благоволението на баща си. Позициите му в Западноиндийската компания са му дали възможност за контакти с много богати хора — плантатори и търговци, което му е позволило с няколко разумни съвета от страна на чичо ти и някои други хора да направи не малко отлични инвестиции както в Индия, така и в Цейлон — в стоки като чай, памук и подправки, за които има голямо търсене и тук, и из цяла Европа. Дори подозирам, че притежава дял в мина за скъпоценни камъни в планинската част на Цейлон — за добив на сапфири и рубини — продължи Дарси и забелязал оживения поглед на съпругата си, добави, — които без съмнение са достатъчни за цял кралски откуп.
— А чичо ще се възползва ли от тези възможности? — попита тя.
— Не, той се интересува от традиционната търговия — там му е силата — отвърна Дарси. — Фицуилям ще се присъедини към търговската компания като партньор, заедно с мен и Бингли. Останалите инвестиции са си лично негови.
26
Hampden clubs (англ.) — клубове, в които първоначално членуват предимно благородници, но скоро се включват и представители на работническата класа от цялата страна, където се водят дискусии и се изнасят лекции относно нуждите от реформи, просъществували от 1812 до 1817 г., когато са забранени от властите. — Б.пр.