— И е прав, разбира се — заключи Дарси, след което неочаквано додаде: — Фицуилям, ако щеш, ми кажи да си гледам работата, обаче трябва да те помитам нещо. Има ли някаква специална причина да бързаш толкова? Да не би да си се сгодил тайно…
Дори не успя да довърши.
— Да съм се сгодил? Естествено, че не! Дарси, какво те накара да мислиш така? Не, няма друга причина, освен това, че съм на 33 години и чувствам, че почти половината ми живот се с изнизал, без да съм сторил нищо съществено. Дори да съм имал желание, не съм имал нужните средства. Сега имам и двете и, знаеш ли, Дарси, толкова много неща искам да направя като начало?
Беше напълно искрен, после продължи:
— Виждам колко сте щастливи — ти с Елизабет, и Бингли с Джейн, дори малката Джорджиана, изглежда има повече цели в живота си в сравнение с мене. Просто искам да въведа ред в своя, а за това трябва да имам собствен дом.
Дарси се извини, че е проявил любопитство към личния живот на братовчед си, Фицуилям обаче ни най-малко не се беше обидил:
— Знам, че си го направил с най-благородни намерения, а пък ако имаше дама, повярвай ми, вие с Елизабет първи щяхте да научите.
Внесъл яснота по въпроса с дамата, той се върна отново към фермата, но Дарси реши, че ще е по-добре да продължат разговора на сутринта, за да може да подреди мислите си. Чувстваше се отговорен, независимо че беше по-млад от Фицуилям. Той винаги се беше обръщал към него за съвети и сега Дарси нямаше как да му откаже.
И така, поеха към Матлок, само че този път с карета, тъй като и Елизабет пожела да тръгне с тях. Първо се отбиха у семейство Гарднър и се оказа, че мисис Гарднър и момичетата също искат да ги придружат. Продължиха с две карети, тъй като дамите Гарднър решиха да отидат до Матлок след това. Елизабет, виждайки колко приятен е денят, се пошегува, че са компания тъкмо като за пикник и че ако е знаела предварително, е щяла да приготви една кошница с провизии.
Въпреки че селцето Матлок беше съвсем близо до северната граница на Пембърли, Елизабет не беше ходила там от сватбата си. Пазеше вълнуващи спомени от Пийк дистрикт27 — едно от любимите места на леля й Гарднър, и от почивката им в Дарбишър преди три лета и сега с искрена радост си припомни всичките онези чувства на объркване, щастие и радост, които беше изпитала при неочакваната си среща с Дарси в Пембърли. Много по-късно беше признала пред леля си, че пътуването им обратно до странноприемницата й се е сторило като сън и през цялото време необичайните трепети на сърцето й са вземали надмощие над мислите й, поради което съвсем не е обърнала внимание на величествения суров пейзаж наоколо. Тогава мисис Гарднър се беше пошегувала с нея, че когато заживее в Пембърли, разходките до Пийк дистрикт ще й се струват като разходки не по-далече от околностите на имението.
Елизабет мислено се усмихна при спомена за случайността, която тогава ги беше събрала всички на едно място по едно и също време. За разлика от суровата красота на скалистите местности, чиито каменни върхове стърчаха надвиснали над дълбоки падини и зашумени долове, равнинните части бяха слънчеви, приветливи и гостоприемни. Навремето бяха посетили и Давдейл28 и Елизабет още помнеше радостното вълнение, с което беше стояла на спускащата се покрай река Дав пътека, загледана нагоре към склоновете — в ниското покрити с гъсти гори, обагрени в зелено, златисто и пепеляво, а по-нависоко преминаващи в стръмни изсечени урви, проблясващи в светлината на огряващото ги слънце.
Пътят се виеше през долината, а после, на около миля преди Матлок, се отклоняваше по посока на възвишенията, които се редяха нагоре към Хай Тор29. След това, спускайки се плавно в извивката на една просторна котловина, изведнъж се губеше измежду тучни ливади и ръждиви стърнища, които слизаха към реката в далечината. В горния край на котловината, където гористите хълмове преминаваха в прелестна падина, изпъстрена с диви маргаритки и избуяла мента, се виждаше къщата — солидна, с приветлива симетрична фасада и спретната ливада отпред.
Те слязоха от каретите и застанаха да се полюбуват на открилата се гледка, когато най-неочаквано прозвуча развълнуваният глас на Емили: „Мамо, виж — куче!“ и от храстите от отсрещната страна на падината изскочи едно ловно куче. След него се появи мъж и като видя новодошлите, се упъти към тях. Полковник Фицуилям, Дарси и мистър Гарднър тръгнаха към него. Оказа се, че това е човекът, който стопанисва къщата, и те изразиха желание да поговорят с него и да разгледат сградата отвътре. Междувременно Елизабет, мисис Гарднър, Емили и Каролайн поеха нагоре по настланата с чакъл пътека и след като изкачиха няколко ниски стъпала, се озоваха пред засводения вход на къщата.
27
The Peak District (англ.) — планинска област в Централна и Севера Англия, включваща северната част на графство Дарбишър. — Б.пр.