Цялата църква беше изпълнена с гости, сред които (дошли за първи път от години насам) бяха и лелята на булката, лейди Катрин де Бърг, и дъщеря й Ан, в градината на пасторския дом пък се бяха стекли хора от цялото имение — наематели и работници с жените и децата си, които радостно приветстваха булката, когато каретата й наближи и тя слезе от нея, придружавана от брат си и посрещната от стройния и изискан младоженец. Венча ги съпругът на Кити, а един приятел на д-р Грантли прочете проповед, която цитираше един от Шекспировите сонети: „Да не издигам пречки и стени пред брака на сърцата…“30 Звучаха сватбени химни, изпълнени от децата от хора на Пембърли, които пяха като сладкогласни ангели.
По-късно гостите се върнаха обратно в Пембърли, където беше организиран бляскав прием. Всички очи бяха обърнати към прекрасната булка — облечена в безупречен тоалет от сатен и френска дантела. Въпреки че д-р Грантли беше гостувал в Пембърли години наред като приятел на мистър Дарси, малко хора го познаваха добре. Сега всички горяха от нетърпение да се срещнат с мъж, който, освен че беше спечелил сърцето на мис Дарси, се ползваше и с голямо уважение от страна на всеки, който го познаваше отблизо. Дори и лейди Катрин не можеше да намери недостатък в избора на Джорджиана. Приела беше поканата, изпратена от името на мистър и мисис Дарси, без коментар. Явно поласкана от почтителното отношение, засвидетелствано й в църквата — като към най-висок гост и леля на булката, тя прояви забележителна снизходителност към Елизабет и Джейн, когато ги срещна в компанията на съпрузите им.
Макар да нямаше намек за истинско уважение, тя явно беше приела (с толкова благосклонност, колкото и беше възможно), че бракът между Дарси и Елизабет не е осквернил светите двери на Пембърли, както се беше опасявала. Тя искрено обичаше Джорджиана и сърдечната привързаност между племенницата й с Елизабет — привързаност, за която Джорджиана беше говорила с голяма топлота, когато двамата с д-р Грантли я бяха посетили в Розингс, беше успяло да смекчи отношението й поне дотолкова, че да ги предпази от обикновено доста острия й език.
Преди да тръгнат за Езерната област, която Джорджиана винаги беше мечтала да посети, семейство Грантли дойдоха да благодарят на Дарси и Елизабет. Когато двете се прегърнаха като сестри със сълзи на очи, Джорджиана прошепна:
— О, Лизи, никога няма да мога да ти се отблагодаря. Ако не беше ти, никога нямаше да имам това щастие.
Елизабет се възпротиви:
— Джорджиана, недей да мислиш така.
— Напротив, това е самата истина; благодаря ти и за това, че беше толкова прекрасна сестра за мен — настоя тя, преди да се обърне към брат си и да го прегърне толкова силно, че едва не развали красивия накит на китката си.
Лицето на Дарси издаде силните му емоции, когато младата му сестра напусна бащиния си дом. Разбрала как се чувства, Елизабет хвана ръката му и я задържа в своята, докато се сбогуваха с младоженците и ги изпращаха до каретата им. После, под дъжд от розов цвят и съпроводени от хубави пожелания от гостите, те заминаха.
С присъщия си шеговит тон мистър Бенет беше отбелязал, че лейди Катрин явно трябва много да е искала да види колко добре или колко зле се справя новата господарка на Пембърли и сватбата е била добър случай да направи тази оценка. Ако беше така, едва ли нейно благородие можеше да намери нещо, което да я обезпокои — всички бяха единодушни, че събитието беше безупречно организирано. Армията от слуги и помощници, които дни наред се бяха упражнявали как да бъдат в услуга и да задоволяват дори най-малката прищявка на гостите, се бяха справили отлично, с изключение на някоя и друга счупена чаша или разплискана напитка. Дори самата лейди Катрин почти го призна, когато Дарси и Елизабет я придружиха до файтона й.
— Справил си се чудесно, Фицуилям — каза тя. — Скъпата ти майка щеше да бъде доволна. Организацията беше много добра. Моите поздравления и за Вас, мисис Дарси, без съмнение Вие също имате принос за всичко това.
30
Сонет 116. Цитиран според превода на Владимир Свинтила. Шекспир. Сонети. Варна Държавно издателство, 1973, с. 116. — Б.пр.