Каролайн, щастлива до неузнаваемост, се усмихна и грейна, но не каза нищо. По-късно, когато прегърна силно Елизабет за лека нощ, прошепна:
— Никога няма да забравя добрината ти, мила Лизи, нито пък на мистър Дарси.
Елизабет и Дарси можеха само да им се радват с умиление. Лично познали терзанията на раздялата в любовта, те желаеха на братовчедите си единствено да бъдат щастливи. Единодушни бяха обаче, че могат да им пожелаят само щастие, равно на своето, защото не желаеха друг да заеме мястото им на най-щастливата двойка на света.
Глава четиринадесета
Да съградим Ерусалим
Важни и всеобхватни промени застигнаха Англия през 1819 и 1820 г., давайки отражение върху живота на хората, чиито истории са записани в тези хроники. Пембърли и съседните му имения се намираха в самото сърце на Англия. Невъзможно беше семействата, живеещи там, да останат незасегнати от това, което се случваше около тях.
През 1819 г. сериозните последствия от депресията в сферата на земеделието, довели до повсеместни банкрут и отнемане на имущество, бяха видими навсякъде. Горди и отрудени мъже и жени се озоваваха на улицата, прогонени от местата, където бяха живели и работили от поколения, а домовете и работилниците им биваха изземвани от съдебните пристави. Хладно подхвърлените оскъдни дажби милостиня пораждаха такова разочарование и горчивина, каквито малко от тях бяха изпитвали преди.
Когато, заедно с предводителите си, призоваващи към реформа и възстановяване на равновесието, те се събираха и излизаха да протестират, правителството прибягваше до репресивни мерки и магистратите изпращаха кавалерията. Най-сериозният инцидент се случи през август 1819 г., когато 60 000 невъоръжени работници, събрали се на площад „Сейнт Питър“ в Манчестър, бяха атакувани от въоръжени кавалеристи, при което 11 души бяха убити, стотици бяха ранени и милиони бяха шокирани от безпощадните мерки36. В един ироничен коментар този ужасяващ инцидент беше наречен „Клането Питърло“37.
Полковник Фицуилям и двама от другарите му също бяха тръгнали за Манчестър, но за щастие не бяха отишли на площад „Сейнт Питър“. Каролайн, сега щастливо сгодена за него в очакване на предстоящата сватба до края на годината, го беше умолявала да й обещае, че няма да бъде там и след като беше дал обещание, Фицуилям достойно беше устоял на изкушението и не се беше присъединил към протеста, въпреки изгарящото го любопитство. Приятелите му обаче успяха да получат много информация от свидетелите на случилото се, които бяха присъствали там. Когато истината за кавалерийската атака започнала излиза наяве, разказвана от завръщащите се по селата си очевидци, някои от вестниците, контролирани от същите онези мъже, които бяха отговорни за силите на реда, извършили кървавото нападение, потулиха или омаловажиха истината. За разлика от „Матлок Ривю“, който беше собственост на сър Едмънд Камдън и племенника му Алтъни Тейт. Синът на сестрата на сър Едмънд, Алтъни, беше наследил своя дял във вестника от баща си. Тъй като все още учеше в Кеймбридж, той беше поверил своите отговорности на майка си и на чичо си. Поради определени обстоятелства в личен план сестрата на сър Едмънд, Терез, беше много по-независима и свободомислеща от много свои съвременници. Беше се омъжила млада, имаше двама синове и беше овдовяла рано по време на войната с Наполеон. Принудена да носи отговорността за управлението на семейната ферма и за отглеждането на децата си, мисис Тейт беше разчитала най-вече на съветите на по-големия си брат. И тя като него не приемаше изоставянето на старите наематели на фермите и експлоатацията им от страна на фабрикантите. Категорично беше отказала да загради общите мери, които бяха част от фермата й, оставяйки наемателите си да пасат овцете си, да ловят риба или да поставят капани за дивеч в горите й, както бяха привили поколения наред. Беше използвала влиянието си пред редактора на „Ривю“, за да апелира за справедливост към обезземлените — позиция, която не беше популярна сред някои от земевладелците, но имаше подкрепата на мъже като мистър Дарси, полковник Фицуилям и мистър Гарднър.
Използвайки информацията, дадена от Фицуилям и приятелите му, както и разказите на очевидци — работници от фермите, механици, селяни и уволнени работници от фабриките, „Ривю“ даде голяма публичност на случилото се. Разказваха се кървави истории — за разгневените магистрати, които бяха дали нареждане за атаката, за изпадналите в паника кавалеристи в ярки униформи, подобни на войничета — играчки, тръгнали с новонаточените си саби срещу невъоръженото множество. Дни наред след това хората не спряха да говорят за „Клането Питърло“, събрани на големи групи по пазарите, по домовете си, по фермите и общинските мери — навсякъде, където се чувстваха в безопасност от нови нападения.
37
„Paterloo Massacre“ (англ.) — антология със сражението при Ватерло от 18 юни 1813 г. — Б.пр.