В резултат Дигър почти от година трябваше да преглъща унижението да се подчинява на смахнатата дъщеря на Фабионе Николета — или Натали, както обичаше да я наричат. Тя предаваше заповедите направо от федералния затвор в Мариън, Илинойс, където Големия Джон излежаваше присъдата си. Но навярно сега, когато бяха открили счетоводителя, Дигър щеше да успее да уреди нещата — за шефа, за фамилията, за всички.
И може би шефът щеше да го възнагради, като го постави начело на клана.
— Дайте ми адреса — мрачно каза Дигър и извади от джоба си малък бележник със спирала. — Веднага ще се погрижим.
Натали го изгледа така, като че ли е кучешко лайно.
— Да съм казвала, че знам адреса?
— Казахте, че тя открила оня тип в Колорадо.
— Казах, че ясновидката го откри, а не че ми е дала адреса, по дяволите.
Дигър се слиса, после попита:
— Какво точно каза ясновидката?
Натали му повтори думите на Шарлот Викърс за сегашното местонахождение на Латъмор.
Във вените на Дигър потече леден гняв. Не защото мразеше счетоводителя, а защото му се струваше, че го правят на глупак. Да не би тая кучка да го взимаше за идиот? Ченгетата рядко използваха екстрасенси, независимо дали се намираха в задънена улица. А федералните никога не прибягваха до услугите им. Самият той не беше сигурен, че вярва в ясновидството. Обаче тая дребна женска продължаваше да дрънка такива глупости.
Като кимаше и се преструваше, че слуша, Дигър бръкна в джоба си, извади тънка графитеночерна кутия цигари и запали дънхил ментол с позлатената си запалка. После се замисли как ще очисти оня доносник счетоводителя. Всичко това бе част от грижливо изградения му образ — европейските цигари, грубият език, маникюрът, костюмът, шапката, безстрастният начин, по който мислеше за убийството. Цинизмът, външният вид, походката, внимателно заучени и отработени. На италиански „Ла Коза Ностра“ означаваше „нашата работа“, но това беше най-вече работа на Дигър. В по-голямата си част идваше от филмите — е, и от книгите, но кой в днешно време четеше книги? — и Дигър Мусолино го използваше, за да постигне особено въздействие. Той беше „Уорнър Брадърс“ от 40-те години, Марио Пузо, Дейвид Мамет7, Скорсезе и Тарантино, а в момента нямаше търпение да изиграе новата си голяма гангстерска роля.
— Имаме добри хора на Запад — каза той, след като Натали замълча, за да си поеме дъх. — Можем да намерим тоя хуй за една-две седмици, най-много за месец.
Тя затвори очи и за миг като че ли се опита да се овладее.
— По дяволите, не е достатъчно — изсумтя Натали. После внезапно се завъртя към огледалната стена и силно я ритна с шитата си по поръчка обувка. Стъклото се покри с тънки като паяжина пукнатини. — Не е достатъчно!
— Какво искате да направя? — загледан в огледалото, попита Дигър и си помисли: „Седем години лош късмет“.
— Тя знае, сигурна съм.
— Адресът ли?
— Да, адреса, по дяволите — знае го!
Дигър я погледна.
— Какво искате да направя, госпожице Фортунато?
Натали се задъха.
— Какво искам да направиш ли?
— Да, ще направя каквото ми наредите.
Тя прехапа горната си устна. Лицето й се зачерви.
— Искам да отидеш на гости на ясновидката, Дигър.
Той кимна.
— Разбирам.
— Накарай я да ти каже адреса и всичко останало, каквото знае. Ясно ли е?
— Като бял ден.
— Обаче ме чуй, Дигър. Не искам просто да нахлуеш в дома й като слон в стъкларски магазин, разбираш ли какво ти казвам?
Дигър отново кимна.
— Разбирам точно какво ми казвате, госпожице Фортунато.
— И какво казвам?
— Искате да упражня малко психология.
— Точно така, Дигър.
— Искате да й изтръгна информацията фино.