Натали мъчително преглътна. Дясното й око играеше. Тя се приближи до него и Дигър усети различни миризми: двудневен парфюм, застоял дъх на цигарен дим и нещо като мускус, което не успя да определи.
— Искам да ти стане съвсем ясно, за да няма никакви недоразумения. — Натали говореше съвсем тихо и окото й продължаваше да играе. — Искам да накараш някой да поработи с ясновидката, някой специалист… нали разбираш какво казвам?
— Да, напълно. Искате да поверя работата на друг.
Дори не се налагаше да се чуди на кого да възложи тази задача. За нея имаше един-единствен човек. Истински професионалист.
— Ясно, госпожице Фортунато. Не се безпокойте за това. Веднага ще се заема и пак ще ви се обадя след ден-два.
Натали го погледна кисело.
— Да не се безпокоя ли? Докато татко е в пандиза и всяка сутрин закусва с овесена каша? И ти ми казваш да не се безпокоя? — Жената отново се обърна към огледалото и го ритна. — Веднага се разкарай! Действай!
Когато излезе навън, Дигър вече бе изгубил броя на годините лош късмет.
6.
Допустима грешка
Седяха в кухнята в задната част на къщата, спретната малка стая с паркет и много прозорци. Джуниър наля чай и Шарлот му разказа събитията от сутринта, без да пропуска нищо. Отне й близо двадесет минути. Описа му всички подробности, повтори му точните думи. Джуниър я слушаше внимателно, почти без да я прекъсва. Накрая кимна и допи чая си.
После остави празната си чаша.
— Нали не си казала за това на никой друг?
— Не.
— И от участъка идваш направо тук, така ли?
— Да.
— И оная Фортунато знае само, че мъжът е в Колорадо, нали?
Шарлот се замисли за миг.
— Да… предполагам.
— Каза ли й нещо по-конкретно?
Тя си припомни сеанса, после кокалестите пръсти, протягащи се към гърлото й.
— Не.
— Не й ли каза в коя част на Колорадо е? В равнините или в планините?
— Самата аз не зная.
Джуниър я погледна.
— Не успя ли да го откриеш?
— Дори не съм го търсила. Щом разбрах, че човекът е женен и живее със семейството си, реших, че няма смисъл.
— И си съвсем сигурна за Колорадо и всичко останало, така ли? Искам да кажа… от гледна точка на… допустимата грешка?
— Сигурна съм, Джуни. Престани!
Той се усмихна.
— Само питам.
— Моля те, Джуни. В момента нямам нужда от скептицизъм.
Джуниър вдигна ръце в знак, че се предава.
— Просто исках да се уверя.
Това отдавна бе източник на добродушни закачки между двамата. Джуниър беше практичният изобличител, Шарлот — ексцентричната ясновидка. И нито един от тях не позволяваше на другия да забрави това. Всъщност до деня, в който спечели първа награда в коледната лотария в болницата на ветераните, в която работеше — безплатна консултация при Шарлот — Джуниър се отнасяше към това явление с колебание. Естествено, той разбираше, че на този свят има неща, които науката просто не е в състояние да обясни. По дяволите, Джуниър беше видял във Виетнам неща, от които и на Род Сърлинг8 би му се завило свят. И все пак той бе реалист. Не вярваше на нищо, което не можеше да пипне, да измери, да фотографира или да нареже и да изпуши с наргиле.
Единственото изключение беше Шарлот Викърс.
Джуниър безпрекословно вярваше на Шарлот Викърс.
Откакто преди година и половина я видя за пръв път, той бе лудо влюбен в нея. Започна да ходи на ежеседмични консултации в дома й, и боже господи, тя успя да открие удивителни неща за живота му само като галеше дланта му с невероятно меките си ръце. Разбра за тежкото му детство, за преживяванията му в Югоизточна Азия, за самотата му, дори за кошмарите му. У тази жена имаше нещо извънредно особено. Но за съжаление, всеки път, щом Джуниър намекнеше да превърнат връзката си в нещо повече, Шарлот му отговаряше, че животът й бил прекалено сложен и объркан. Това го влудяваше. И най-ужасна бе несигурността. Колко надълбоко в мислите му проникваше тя? Какво точно знаеше за него? Шарлот твърдеше, че никога не се възползвала от дарбата си. И все пак Джуниър се чудеше дали…
— Сигурно ти е ясно какво си мисля в момента, нали? — попита той.
— Много смешно.
— Говоря сериозно.
— Не става така, Джуни, знаеш го.
Джуниър въздъхна.
— Виж сега, мисля, че е най-добре да се свържеш с ФБР.
— Вече ти казах…
— Знам, знам, смяташ, че федералните няма да ти повярват. Може ли да те попитам нещо?
8
Родман Едуард Сърлинг (1924–1975) — американски ТВ сценарист и режисьор, създател на популярната поредица „Зоната на здрача“. — Б.пр.