Притаен зад дървата, малкият Дарил усети, че ръцете му настръхват.
— Автомат „Стърлинг“ L-2 със заглушител. Хайде, вземи го. — Мъжът тикна автомата в ръцете на Латъмор. — Не се бой, няма да ти направи нищо. Освен ако не си от другия край на цевта.
Латъмор несръчно го взе.
— Доста е голям.
— Тежи около три кила и половина. Стреля с деветмилиметрови куршуми.
— Хммм…
— Казвам ти, ако онова момче в Ръби Ридж13 стреляше с такъв автомат, земята щеше да се избави от още поне двайсет феберейски педала. Гърми с петстотин и петдесет патрона в минута.
Латъмор му подаде оръжието обратно.
— Търся нещо по-леко.
Другият прибра автомата в сака, порови вътре, извади две пластмасови кутии, постави ги върху кофата и ги отвори внимателно — като бижутер, показващ най-ценната си стока.
— Първо, имаш мини узи със сгъваем метален приклад. Стреля със скорост деветстотин и петдесет изстрела в минута, най-доброто оръжие, което са създавали евреите. — Мъжът посочи другата кутия. — А тук имаш миниатюрен „Хеклер & Кох“ МР5 — малко по-бавен, но също толкова гаден. За нула време може да реши проблема с негрите в Денвър.
Латъмор гледаше оръжията и търкаше устните си с трепереща ръка. После извади узито и го насочи нагоре.
Дарил гледаше като хипнотизиран как баща му изпитва автоматите. Това бе лошо, много лошо. Цялата тази потайност, фалшивите имена и документи, шпионските игри, които трябваше да играят двамата с Тими — това не беше всичко. Семейството им се намираше в истинска опасност и той носеше цялата вина. Но онова, което го ужасяваше най-много, бе поведението на баща му, изцъклените му очи, треперещата ръка, с която стискаше оръжието.
Стискаше го толкова силно, че кокалчетата му бяха побелели.
21.
Огнени кълба
Започва във въздуха като тихо бръмчене. Като огромна оса. После се усилва. И продължава да се усилва. Скоро се разтърсва цялото оризище, цялата проклета долина на река Ла То. Джуниър поглежда към небето и вижда източника на звука: два огромни F-100, спускащи се за атака.
Той се опитва да избяга с пълзене, но въздухът около него внезапно избухва.
Самолетите изревават над него, небето се разцепва, грохотът пръсва черепа му. Джуниър заляга в калта. Двата F-100 се разделят над джунглата. Пипала от бяла пара се вият надолу към дърветата на триста метра от него, после напалмът изригва в огнена стена.
Нощта се превръща в ден.
Джуниър скрива с длан лицето си от топлината. В сенките на пет метра от него е другият снайперист Спайдър Баумгартън. Горещината е толкова силна, че сякаш опърля веждите на Джуниър. Той усеща миризмата на горящи растения. Като от готварска печка. Като загаряща мазнина. Не може да си поеме дъх.
Но става нещо още по-ужасно, нещо невъобразимо по-ужасно.
На триста метра от себе си зърва движение.
Джуниър се взира през мъглата, но без успех. Доближава око до оптичния мерник. И вижда най-удивителната гледка през живота си: от едно от дърветата се изсипват огнени кълба. От тях се носи оглушителен писък.
Джуниър мъчително преглъща.
Огнените кълба не са огнени кълба.
Огнените кълба са деца.
Огнените кълба са горящи деца.
— Убий ги! Сложи край на мъките им! — забива се в тъпанчетата му обезумелият глас на Спайдър.
Джуниър отново доближава око до мерника и започва да стреля, да стреля, да стреля…
… докато патроните му не свършват, гърлото му не пресипва от викане и очите му не залютяват от дим и сълзи.
И продължава да стреля дълго след като разумът му се е скъсал като опънат ластик, за да не чува ужасните писъци.
Но те не спират.
Никога.
Дори в сънищата му.
Джуниър потръпна и промълви:
— Стига вече, стига си мислил за това.
Отърси се от спомените и избърса уста с опакото на ръката си, загледан в прашната телефонна кабина. Докато чакаше Шарлот да свърши разговорите си, Джуниър се опитваше да се съсредоточи. Брулеше го горещ южен вятър и му навяваше спомени за Виетнам. На стотина метра от него се издигаше бетонен надлез, по който от време на време профучаваха коли. На тази самотна пресечка се чувстваше прекалено на открито, задействаше се някогашният му снайперистки инстинкт и му се искаше да се махне колкото се може по-скоро. Но Шарлот бе категорична, че трябва да спрат.
13
Инцидент в северната част на Айдахо през 1992 г., в който при престрелка между агенти на ФБР и заподозрени загиват трима невинни. — Б.пр.