Планът му действаше.
След половин секунда щеше да започне третата фаза и Джуниър, без да се колебае, се пресегна през Шарлот и натисна бутона на жабката. Вратичката падна надолу. Вътре беше хромираният автоматичен „Зиг Зауер“. Стиснал с една ръка волана, той извади пистолета и свали предпазителя, като местеше поглед между напуканото стъкло и нивата зад тях. После дълбоко си пое дъх.
Прицели се в буса и стреля.
Оръжието дрезгаво започна да лае и заподскача в дланта му. На предното стъкло разцъфнаха едрокалибрени дупки. Нямаше намерение да улучи никого — просто искаше да отвлече вниманието, докато се приготви за последната маневра. След секунди „Зиг Зауер“-ът защрака на сухо. Осемте патрона бяха изстреляни и Джуниър хвърли пистолета, защото бе горещ като ютия. Моментът беше настъпил.
Той едновременно направи две неща: завъртя волана и превключи на първа предавка.
Събитията се развиваха толкова бързо, че умът му почти нямаше време да ги регистрира, защото шевролетът внезапно се завъртя и за миг светът стана течен, слънчевите лъчи, шумът и миризмата на кравешки тор се сляха в калейдоскоп и гравитацията всмука Джуниър към вратата. Под шасито се разнесе гърмеж като от пистолетен изстрел, трансмисията избухна и предавките затракаха като картечница. Колата се плъзна по пръстта, проряза стената от храсти и се спусна към дерето. Джуниър отчаяно се пресегна към Шарлот…
… защото шевролетът се преобръщаше по скалистия склон. Той нададе задавен вик, светът се завъртя, покривът се блъсна в земята, колелата бясно се удариха в пръстта, после пак покривът, после колелата, вибрациите разтърсваха малкото купе, слава богу, Джуниър беше с предпазен колан…
… но не и Шарлот и дясната врата се отвори…
… тя изхвърча навън…
… и накрая автомобилът спря сред бурените на дъното на дерето.
Възцари се тишина.
Джуниър се чувстваше така, сякаш са го прегазили слонове. Коланът се впиваше в мокрия му от кръв корем. Ушите му ужасно пищяха. Бусът спря някъде в далечината. Той успя да откопчае колана и отвори вратата.
Измъкна се навън и застана на четири крака.
Къде беше Шарлот?
Джуниър изпълзя зад смачкания шевролет и я видя да лежи по гръб на склона с разперени ръце и крака. Изглеждаше абсолютно спокойна в замръзналата си неподвижност и той се усмихна. Планът му бе успял, по дяволите! През последните осемдесетина километра от пътя се беше преструвал, че нещото до него е Шарлот Викърс — с памучен сукман, човешка коса и лице от гумена топка.
От нивата зад него се разнесе шум — блъскане на автомобилни врати, зареждане на автоматични оръжия — и той за последен път хвърли поглед към проснатото тяло.
Това бе просто плашило, същото плашило, което бяха открили до стария клен.
Плашило с еспадрили и лъскава къдрава коса.
Част III
Бурята
„Не можем да живеем, скърбим и умрем заради друг, защото страданието е прекалено ценно, за да бъде споделено.“
30.
Прегризаният крак
Приблизително по същото време, по което Джуниър се преобръщаше със смачкания си шевролет, Шарлот тичаше по един тесен напукан тротоар край Москито Ривър на няколко километра южно от Кансъл Блъфс.
— Чакайте! Чакайте! — с всички сили извика тя, докато обляна в пот и с разтуптяно сърце заобикаляше гипсовите саксии с фиданки, останали от изоставен проект за възстановяване на предградието. В далечината виждаше пресечката, която трептеше сред топлинните вълни като мираж, мръсната малка бензиностанция и редиците ниски тухлени сгради. Офисът на „Грейхаунд“ се намираше в последната от южната страна. На автобусната спирка нямаше нищо друго, освен крайпътен дървен навес.
Автобусът потегляше.
— Чакайте! Моля ви! — Тя размаха бинтованата си ръка, притиснала към себе си омазнената раница, която сякаш тежеше петдесет килограма. В нея бяха пакетчета шоколадови закуски, пуловер, фенерче, боеприпаси и полуавтоматичният двадесет и два калибров „Ругер“, който й беше дал Джуниър.
Шарлот се чувстваше като терористка и навярно приличаше на такава с късо подстриганата си коса, зачервено лице и изпълнени с паника очи. Носеше чисто нови дрехи: блуза с остро деколте, плисирана пола, плътен чорапогащник и дънково яке, набързо купени с кредитната карта на Джуниър от магазин една пряка на север от автогарата. Но за съжаление бе изгубила прекалено много време в мерене на якета.