Знаеше кой идва и честно казано, в момента не беше в настроение да се занимава с това.
Той отвори вратата на караваната. Отвътре го лъхна мазната миризма на човешко страдание и чу плиткото неравно дишане на сивокосия. Дигър свали една от кутиите и я остави на пътя.
— Какъв точно е планът ти? — повтори Дебелия. С евтиния си дъждобран детективът повече от всякога приличаше на някакъв нещастен Хъмпти Дъмпти.
— Вземи резервни пълнители за автомата — отвърна Мусолино, като тъпчеше джобовете си с кутии патрони „Уинчестър“ и малки запалителни гранати.
Колата бе съвсем наблизо.
Той погледна през рамо и видя сив „Девил“, който тъкмо минаваше покрай къщата на счетоводителя. Автомобилът взе завоя, без да намалява скоростта, и рязко спря зад караваната. Задният прозорец се отвори. Дигър отново насочи вниманието си към кутията с боеприпаси и сви устни, сякаш усетил лош вкус в устата си. Знаеше какво го очаква.
Натали Фортунато подаде глава от прозореца на кадилака и присви очи.
— Каза, че когато си готов, ще ми се обадиш по мобифона. Чаках те повече от половин час!
— Още не съм готов — без да я поглежда, отвърна той.
— Какво значи това?
— Трябват ми още няколко минути.
— За какво говориш, мамка му?
Дигър не отговори.
Ноздрите на Натали бяха разширени, очите й пламтяха от гняв. Тя насочи лакирания си в розово нокът към него.
— По дяволите, Мусолино, няма да ти позволя пак да се прецакаш, кълна се.
Дигър не каза нищо. Вътрешно кипеше от ярост, слепоочията му пулсираха. Той отвори капака на втора кутия, в която имаше чисто нова пушка „Браунинг“, осигурена им от семейство Романи. Приличаше на онази, която беше оставил в буса, само че имаше оптичен мерник „Пентакс“ 16-Х.
— Този път ще пратя с теб Карл — заяви Натали и потупа шофьора по рамото.
Лявата врата на седана се отвори и отвътре излезе рус гигант с полиестерно яке за сафари. Мощните му бицепси опъваха ръкавите, бебешкото му лице не изразяваше абсолютно нищо. Носеше пушка помпа с пистолетна дръжка. Леденосините му очи бяха мъртви като на акула.
— Може би Карл ще свърши работата, с която вие, така наречените професионалисти, сума време не успявате да се справите — изсумтя Натали.
— Естествено, както желаете… — измърмори Дигър, хвана пушката за ремъка и я прехвърли през рамо. После взе автоматичния си пистолет, пъхна го под колана си, обърна се и закрачи към къщата.
— Ще ви чакаме на уговореното място! — извика след него Натали.
Мусолино само махна с ръка.
Другите двама мъже безмълвно го последваха — като грамадни кучета пазачи.
Когато наближи къщата, Дигър хвърли една от запалителните гранати през отворената предна врата. После заобиколи към храстите под прозорците и постави още две гранати до основите на сградата. Хатън и Карл го наблюдаваха с известен интерес. Бе много рисковано да подпалиш къщата на свидетел, особено пък тази къща. Пламъците само щяха да привлекат вниманието на полицията и пожарната, но семейство Фабионе искаше тъкмо това: да привлече вниманието. Това беше точно в стила на мафията и отправяше ясна заплаха към всички възможни бъдещи свидетели: само издрънкайте нещо срещу фамилията и по най-мъчителния начин ще бъдете изтрити от лицето на земята. Амин. А и пожарът можеше да задържи ченгетата, докато Дигър преследваше счетоводителя.
Накрая Мусолино извади бутилка с прозрачна течност и изля съдържанието й върху основите и дъсчените стени. После бръкна в джоба си, намери кутийка кибрит, запали една клечка и я хвърли върху влажната земя. Пламъците мигновено облизаха стената на къщата.
Той кимна на спътниците си и закрачи към гората.
50.
Откровение
Експлозията отекна над дърветата зад тях — ужасен приглушен грохот, почти незабавно последван от още два — и Шарлот едва не се просна по очи на земята. Тя залитна настрани, изпусна ругера, облегна се на дънера на една от трепетликите и погледна през рамо. В тъмното небе на около осемстотин метра от тях се издигаха пламъци. Копелетата бяха запалили къщата на Латъморови. Шарлот внезапно си спомни част от Откровението, която бе запомнила от уроците по религия в седми клас — „… и небето се дръпна и се нави като свитък…“17. Тя дълбоко си пое дъх и разтърси глава, за да проясни мислите си.