Появи се тунизийски охранител, който посегна към оръжието си, но в същия миг Габриел изстреля няколко куршума в гърдите му.
Застана над агонизиращия мъж и попита:
— Кажи ми къде е той и няма да стрелям в окото ти.
Ала охранителят само свъси вежди от болка и не отговори нищо.
Габриел изстреля два куршума в лицето му.
Изкачи се по стълбите, като в движение сложи нов пълнител в беретата си, и се насочи към кабинета, където Абу Джихад работеше през повечето нощи. Нахлу през вратата и откри палестинеца, седнал пред телевизора, да гледа новинарски кадри от интифадата24, за чието ръководство помагаше от Тунис. Абу Джихад посегна към пистолета си, но Габриел се хвърли напред и стреля точно както Шамрон го бе учил. Два куршума улучиха Абу в гърдите. Габриел се надвеси над него, допря дулото на беретата си до слепоочието му и стреля още два пъти. Тялото на Абу се сгърчи в предсмъртна конвулсия.
Габриел излезе тичешком от стаята. В коридора се натъкна на съпругата на Абу Джихад, прегърнала малкия си син и стиснала за ръка голямата си дъщеря. Тя затвори очи и притисна момчето още по-силно към себе си, очаквайки Габриел да я застреля.
— Върни се в стаята си! — извика й той на арабски. После се обърна към дъщерята: — Върви и се погрижи за майка си!
Габриел изхвърча от къщата, последван от целия саяретски екип. Всички връхлетяха в минибуса и двете коли и потеглиха с мръсна газ. Преминаха с пълна скорост през Сиди Бусаид и стигнаха до Руад, където изоставиха автомобилите на плажа и се качиха на гумените лодки. Минута по-късно се носеха по черната повърхност на Средиземно море към светлините на очакващия ги израелски патрулен кораб.
— Тринадесет секунди, Габриел! Направи го за тринадесет секунди! — възкликна девойката.
Тя протегна ръка да го докосне, но той се отдръпна. Гледаше приближаващите светлини на кораба. После вдигна поглед към мастиленочерното небе, търсейки командния самолет, но видя единствено лунния сърп и рояк звезди. След това пред него изплуваха лицата на жената и децата на Абу Джихад. Гледаха го с очи, в които гореше омраза.
Той хвърли беретата в морето и за пръв път целият се разтрепера.
Караницата в съседния апартамент бе стихнала. Габриел искаше да мисли за нещо друго, освен за Тунис, така че си представи как плава със своя платноход през пролива Хелфорд към морето. После си спомни картината на Вечелио, чието мръсно лаково покритие бе свалено и бяха оголени пораженията, нанесени й през вековете. Сети се за Пийл. Сетне за пръв път през този ден си помисли за Дани. Спомни си как извади останките от телцето му от горящата смачкана кола във Виена. Как по-късно благодареше на бога, че е умрял бързо, а не бавно и мъчително.
Изправи се и закрачи из стаята, като се опита да прогони зловещата картина, и необяснимо защо се сети за майката на Пийл. Няколко пъти по време на своя престой в Порт Навас си бе фантазирал за нея. Въображаемата случка винаги започваше по един и същи начин: той се сблъсква с нея в селото и тя му съобщава, че Дерек е заминал за Лизард, за да оправи второто действие на пиесата си. „Ще отсъства няколко часа — казва жената. — Заповядай на чаша чай“. Той приема, но вместо да сервира чай, тя го завежда на горния етаж в леглото на Дерек и му позволява да излее в гъвкавото й тяло самоналоженото си деветгодишно въздържание. След това тя лежи, положила глава на корема му, а влажната й коса е разпиляна върху гърдите му. „Ти не си истински реставратор на картини, нали?“ — пита тя. Габриел й казва истината: „Убивам хора за правителството на Израел. Тази нощ погубих трима души за тринадесет секунди. Министър-председателят ми даде медал за това. Някога имах жена и син, но един терорист сложи бомба под колата им, защото имах любовна връзка с моята бат левейха в Тунис“. Тогава майката на Пийл побягва с писъци от къщата. Тялото й е обвито в бял чаршаф, по който има петна от кръвта на Леа.
След като си представи всичко това за стотен път, Габриел се върна на стола си и зачака Юсеф. Лицето на майката на Пийл се смени с лицето на Дева Мария от картината на Вечелио. За да запълни по-лесно празните часове, Габриел топна въображаемата си четка във въображаемата боя и нежно реставрира наранената й буза.