За вратата на апартамента си Юсеф използва втори ключ Йейл, за да отключи секретната брава, и втори, старомоден ключ — за обикновената. „Три брави, три отделни ключа. Никакъв проблем“, отбеляза си тя.
Влязоха в апартамента. Стаята тънеше в мрак. Юсеф затвори вратата. После за пръв път я целуна.
— През цялата вечер си мечтаех да направиш това — прошепна Жаклин.
— Имаш хубави устни, но за други неща. — Той пак я целуна. — Искаш ли да пийнеш нещо?
— Чаша вино ще ми дойде добре.
— Мисля, че имам една бутилка. Чакай да проверя.
Юсеф включи лампата — евтина настолна лампа, чиято светлина бе насочена към тавана — и остави ключовете си на малка масичка до вратата. Жаклин сложи дамската си чанта до тях. Обучението на Шамрон си каза думата. Тя бързо огледа стаята. Беше жилище на интелектуалец революционер — оскъдно мебелиран функционален базов лагер. Три евтини ориенталски килимчета покриваха линолеума на пода. Масичката представляваше голямо квадратно парче пресован картон, поставено върху четири сиви бетонни блокчета, и около нея имаше четири разнородни стола. В средата й стоеше огромен пепелник с няколко фаса. Някои от тях носеха следи от червило. Около пепелника имаше половин дузина чашки, изцапани с утайка от турско кафе.
Жаклин съсредоточи вниманието си върху стените. На тях бяха закачени плакати на Боб Марли и Че Гевара, както и снимки на Томи Смит и Джон Карлос, вдигнали ръце в боксьорски ръкавици, от олимпиадата в Мексико Сити през 1968 година. По-нататък бяха закачени палестинският флаг в черно, зелено и червено и литография на картина, изобразяваща жена, която къпе селско момиче в навечерието на сватбата му. Тя позна картината на Ибрахим Хана. Навсякъде имаше книги, някои — наредени на стройни купчини, други — струпани на камари, сякаш чакаха да бъдат залети с бензин и подпалени. Сред тях можеха да се видят томове с историята на Близкия изток, историята на близкоизточните войни, както и биографии на Арафат, Садат, Бен Гурион, Ицхак Рабин.
— Доста неща си изчел — отбеляза Жаклин.
— Не мога да си представя живота без книгите.
— Откъде си, ако не е тайна?
— От Палестина.
Юсеф влезе в стаята от кухнята и й подаде чаша червено вино. После й протегна ръка:
— Ела с мен.
Габриел стоеше на прозореца. Лазерният микрофон на Карп улавяше откъслеци от разговора им, но все едно слушаха изтъркана грамофонна плоча. Когато се преместиха в спалнята да правят секс, Габриел нареди:
— Изключи го!
— Но, Гейб, тъкмо стигнахме до хубавата част…
— Казах: изключи го.
Карп намали микрофона и го изключи. Сетне рече разочаровано:
— Гладен съм. Ще отида да се поразходя.
— Върви.
— Добре ли си, Гейб?
— Добре съм.
— Сигурен ли си?
— Върви.
Час по-късно Юсеф стана от леглото, отиде до прозореца и дръпна пердетата. Жълтата улична лампа придаваше на матовата му кожа странен жълтеникав цвят.
Жаклин лежеше по корем. Тя подпря брадичката си с ръце и погледна към него, спускайки очи от широките му рамене към стройната му мускулеста талия. Запита се дали и Габриел го наблюдава.
Юсеф огледа улицата, паркираните коли, отсрещната сграда. Извърна се леко и тя видя на гърба му голям белег, който минаваше между дясното му рамо и гръбначния стълб. Беше го усетила, докато се любеха. Беше твърд и грапав като шкурка. Като кожата на акула.
Той се бе показал нежен любовник, старателен в опитите си да й достави наслада. Когато проникна в нея, тя затвори очи и си представи, че е Габриел, че докосва неговия белег от една от тайните му мисии. Прииска й се да може да прокара ръка по него и да го накара да изчезне.
— Какво гледаш? — попита Жаклин.
Юсеф се обърна и скръсти ръце пред гърдите си.
— Спала ли си преди с арабин, Доминик?
Тя си помисли: „А, ти сменяш темата!“ После отговори: