Каза на шофьора да го остави пред кралската болница „Челси“. Тръгна пеша покрай реката през сгъстяващия се мрак и спря в подножието на моста Батърси. Погледна часовника си: четири часът и дванадесет минути. Запали цигара и зачака.
След три минути, точно в четири и петнадесет, до него се появи красив млад мъж с черно кожено яке.
— Господин Тейлър, предполагам.
— Хайде да се поразходим.
— Кемел, съжалявам, че те накарах да изминеш целия този път до Лондон, но ти сам поиска да те информираме незабавно за всяко сближаване.
— Как се казва тя?
— Представи се като Доминик Бонар.
— Французойка ли е?
— Твърди, че е такава.
— Подозираш, че лъже?
— Не съм сигурен, но ми се стори, че е ровила в нещата ми тази сутрин.
— Бил ли си следен напоследък?
— Не, доколкото съм забелязал.
— Откъде е тя?
— Казва, че е от Париж.
— Какво прави в Лондон?
— Работи в една художествена галерия.
— Коя по-точно?
— „Ишърууд Файн Артс“ в Сейнт Джеймс.
— Докъде са стигнали отношенията ти с тази жена?
— Трябва да я видя след два часа.
— На всяка цена иди на срещата с нея. Всъщност бих искал двамата да се сближите. Мислиш ли, че ще се справиш със задачата?
— Ще се постарая.
— Ще държим връзка.
25. Сейнт Джеймс, Лондон
Джулиан Ишърууд чу звънеца на входната врата, докато работеше над купчинка сметки и си сръбваше уиски. Той остана на бюрото си — в крайна сметка беше задължение на секретарката да отваря вратата, — но когато звъненето се повтори, вдигна поглед.
— Доминик, звъни се. Доминик?
Тогава си спомни, че я беше изпратил в склада да върне няколко картини. Изправи се, отиде бавно в преддверието и погледна в монитора на охранителната камера. Отвън стоеше млад мъж, средиземноморски тип, красив. Джулиан натисна бутона на интеркома:
— Съжалявам, затворено е. Освен това приемаме посетители само по предварително уговорена среща. Защо не дойдете утре сутрин? Моята секретарка ще ви запише в удобно за вас време за посещение.
— Всъщност аз търся вашата секретарка. Казвам се Юсеф.
В този момент Жаклин излезе от асансьора и влезе в преддверието.
— Долу има някакъв младеж — каза й Ишърууд, — дошъл да ви види.
Тя погледна в монитора и натисна бутона за отключване на вратата.
— Познавате ли го? — учуди се Джулиан.
— Да, той е мой добър приятел.
Джулиан зяпна и очите му се ококориха.
— Ако ще се чувствате неудобно, може би ще е по-добре да излезете — предложи без свян Жаклин.
— Да, мисля, че така ще е по-разумно — измърмори Ишърууд.
Той отиде в кабинета си и си облече сакото. Когато се върна в преддверието, арабинът тъкмо целуваше красавицата по бузата. Тя се усмихна:
— Юсеф, бих искала да ти представя господин Ишърууд. Той е собственикът на галерията.
— Приятно ми е да се запознаем — забъбри, ошашавен, Джулиан, — бих искал да остана и да си побъбрим, но закъснявам за среща. Извинете, но наистина трябва да тръгвам.
— Ще имате ли нещо против да разведа Юсеф из галерията? — попита Жаклин.
— Разбира се, че не. Само не забравяйте да включите алармата, скъпа Доминик. Благодаря, ще се видим утре сутрин. Радвам се, че се запознахме, Юсеф. Чао!
Ишърууд се спусна по стълбите и забърза през Мейсън Ярд към своето обичайно убежище — бара на „Грийнс“. Поръча си уиски и го изпи на един дъх. През цялото време се питаше дали наистина е възможно момичето на Габриел току-що да е довело терорист в галерията му.
Габриел седеше на една пейка на крайбрежния булевард „Кралица Виктория“ и наблюдаваше как сивата река лениво тече под моста Блекфрайърс. Той държеше вестник „Дейли Телеграф“, на чиято тринадесета страница, скрит зад рекламно каре, беше кодираният му доклад за Шамрон. Боделът се появи след десет минути. Мина край Габриел и се заизкачва по стълбите към метростанция „Темпъл“. Носеше шапка, което означаваше, че не е следен и е безопасно да се действа. Габриел тръгна след него към станцията на метрото и слезе с ескалатора на перона. Когато влакът пристигна, двамата мъже се качиха в един и същи вагон. Той беше толкова претъпкан, че стояха, притиснати един до друг, което направи размяната почти невъзможна за проследяване: ключовете на Юсеф срещу вестника с доклада на Габриел. Реставраторът слезе на гара „Падингтън“ и се отправи обратно към своя подслушвателен пост.