— Има нещо, което искам да ти покажа — усмихна се Жаклин и въведе Юсеф в асансьора. Те се заизкачваха мълчаливо. Когато вратата се отвори, тя го хвана за ръката и го заведе в средата на тъмната галерия. — Затвори очи!
— Не обичам такива игрички.
— Хайде! — повтори тя закачливо. — Обещавам, че чакането ще си струва.
Той затвори очи. Жаклин пресече помещението, отиде до панела с ключовете за осветлението и сложи ръка върху реостата.
— А сега ги отвори.
Движейки реостата, тя бавно включи една след друга халогенните лампи. Юсеф удивено започна да обхожда с поглед заобикалящите го картини.
— Каква красота… — ахна палестинецът.
— Това е най-любимото ми място на света.
Арабинът направи няколко крачки напред и застана пред една от картините.
— Боже мой, това наистина ли е творба на Клод?
— Да — един от първите му речни пейзажи. Много е ценен. Виж как е нарисувал слънцето! Клод е един от първите живописци, които са използвали слънцето като източник на светлина в цялата композиция.
— Ако не греша, този художник е роден във Франция, но почти целия си живот е прекарал във Венеция.
— Грешиш. Клод е живял и работил в Рим, в малък апартамент на Виа Маргута, близо до Пиаца ди Спаня. Постепенно е станал най-търсеният пейзажист в цяла Италия.
Юсеф се извърна и я погледна.
— Имаш големи познания за живописта.
— Всъщност знам много малко, но все пак работя в художествена галерия.
— От колко време си тук? — заинтересува се той.
— От около пет месеца.
— Какво точно означава това? Четири или шест месеца?
— Означава почти пет месеца — леко се раздразни Жаклин. — Ала защо искаш да знаеш с такава точност? Толкова ли е важно за теб?
— Доминик, ако нашата връзка ще продължава, трябва да бъдем напълно откровени.
— Връзка ли? Мислех, че само спим заедно.
— Възможно е тя да прерасне в нещо повече, но само ако между нас няма лъжи и тайни.
— Пълна откровеност, сигурен ли си в това? — замисли се Жаклин. — Може ли тя изобщо да съществува между двама души? Здравословно ли ще бъде? Не е ли най-добре някои неща да бъдат запазени в тайна? Ти каза ли ми всичките си тайни, Юсеф?
Той не отговори на въпроса, а попита:
— Кажи ми, Доминик, влюбена ли си в друг мъж?
— Не, не съм.
— Не мисля така.
— И защо?
— Заради начина, по който се люби с мен снощи.
— О, правил си секс с много жени и се смяташ за експерт по този въпрос? — дяволито го изгледа Жаклин, а Юсеф се усмихна скромно. Но тя продължи: — И какво в начина, по който се любих с теб, те кара да мислиш така?
— Когато проникнах в теб, ти затвори очите си, сякаш не искаше да ме гледаш. Сякаш мислеше за друг.
— И ако приемем, че съм влюбена в друг мъж, какво? Това би ли променило нещата между нас?
— Не, дори ще ме накара да се отнасям към теб с още по-голямо внимание.
— Обичам да се любя със затворени очи, Юсеф. Това е всичко.
— Криеш ли някакви тайни от мен?
— Нито една, която те засяга. — Тя се усмихна. — Е, ще ме заведеш ли в някой хубав ресторант?
— Всъщност имам по-добра идея. Да отидем у нас, ще приготвя лично вечерята.
Жаклин почувства как у нея се надига паника. Той сякаш усети притеснението й, защото предпазливо попита:
— Нещо не е наред ли, Доминик?
— Не, нищо — отговори тя, успявайки да се усмихне вяло. — Вечеря у вас звучи прекрасно.
Габриел пресече улицата. Беше преметнал през рамо раница от импрегниран плат, в която бяха новият телефон и радиочасовникът. Вдигна поглед към подслушвателния пост. Карп бе светнал лампата — знак, че е безопасно да действа. Бяха планирали да общуват чрез светлинни сигнали, макар че за всеки случай Габриел носеше и мобилен телефон.