Той изкачи стълбите пред сградата на Юсеф и извади от джоба си дубликатите на ключовете. Избра този за входната врата, мушна го в патрона и завъртя. Заяде. Габриел изруга тихо, размърда го напред-назад и отново опита. Този път отключи.
Като влезе вътре, пресече без колебание фоайето. Това беше правило, набито в главата му от Шамрон по време на акцията срещу „Черният септември“: нанасяш удара бързо и решително, без да се притесняваш, че може да вдигнеш шум, и веднага се изтегляш. След първата си задача — ликвидирането на шефа на „Черният септември“ в Рим — Габриел излетя за Женева час след убийството. Надяваше се и сега всичко да мине гладко.
Качвайки се по стълбите, на площадката на първия етаж срещна група индийци. Бяха двама младежи и красива девойка, които слизаха надолу. Докато се разминаваше с тях, Габриел обърна лице, преструвайки се, че търси нещо в раницата си. Когато те отминаха, погледна назад, но никой от тях не се обърна. Като стигна площадката на втория етаж, спря и се ослуша. Изчака, докато те прекосят фоайето и излязат, хлопвайки входната врата. После тръгна по коридора към апартамент 27 — квартирата на Юсеф.
Този път ключовете не заядоха и след секунди Габриел беше в апартамента. Затвори вратата, без да светва лампата. Бръкна в раницата си и извади малко фенерче. Включи го и бързо изследва на светлината му пода близо до вратата, търсейки някакъв заложен капан — парченце хартия или мъничък предмет, който можеше неволно да ритне и така да предупреди Юсеф, че е влизано в жилището му. Не видя нищо.
Обърна се и обходи с лъча стаята. Устоя на импулсивното желание да претърси апартамента. Беше наблюдавал арабина няколко дни от разстояние и у него се бе събудило естественото любопитство към този мъж. Беше ли чист и подреден или бе мърляч; какво ядеше; имаше ли дългове? Използваше ли наркотици; носеше ли странно бельо? На Габриел му се искаше да прегледа чекмеджетата и да прочете личните му книжа, да надникне в банята му. Щеше му се да огледа всичко, дори най-незначителната подробност, която можеше да доизгради образа на този човек и да отговори на основния му въпрос: защо Юсеф работи за Тарик. Но сега не беше време за подобно претърсване, беше твърде рисковано.
Лъчът на фенерчето попадна върху телефона, Габриел пресече стаята и коленичи до него. Извади дубликата от раницата и бързо го сравни с оригинала. Абсолютна прилика! Жаклин добре си бе свършила работата. Изключи телефона на Юсеф и на негово място сложи дубликата. Тогава забеляза, че старият кабел е протрит и разтеглен, докато този на дубликата — чисто нов, така че побърза да ги размени.
Погледна през прозореца — отсреща сигналната лампа на Карп все още светеше. Беше безопасно да продължи. Мушна телефона на Юсеф в раницата, докато се придвижваше от всекидневната към спалнята.
Като мина край леглото, във въображението му изникна смущаваща картина: голото тяло на Жаклин, извиващо се сладострастно сред смачканите чаршафи. Зачуди се дали любопитството му към Юсеф е чисто професионално. Не беше ли станало и лично? Дали не считаше палестинеца за нещо като съперник?
Осъзна, че е гледал към празното легло в продължение на няколко секунди и изруга наум: „Какво ти става, по дяволите?“
Обърна се и съсредоточи вниманието си върху радиочасовника. Преди да го изключи, провери настройките. Беше програмиран да звъни в осем часа сутринта. Включи радиото: пета станция на Би Би Си, доста намален звук.
Загаси радиото и дръпна шнура от контакта.
В този момент мобилният му телефон иззвъня.
Той се изправи и погледна през прозореца. Сигналната лампа бе угаснала.
Беше толкова изнервен от представата за Жаклин в леглото, че бе забравил да поглежда към подслушвателния пост. Отговори, преди телефонът да иззвъни повторно.
— Изчезвай оттам! — каза Карп. — Имаме си компания.
Отиде до прозореца и погледна към улицата. Жаклин и Юсеф тъкмо слизаха от едно такси. Какво ли бе станало с вечерята в ресторанта?
Обърна се. Сега имаше сериозен проблем. Беше изключил радиочасовника на Юсеф. Трябваше да включи другия и да го препрограмира, преди да излезе. Иначе арабинът щеше да заподозре, че някой е бил в апартамента му.
Изчисли колко време ще им отнеме да се качат: няколко секунди да отключат входната врата; още няколко да пресекат фоайето; около четиридесет и пет секунди да се изкачат по стълбите и да минат по коридора, за да стигнат до вратата… Разполагаше с около минута.