В далечината се разнесе писък на полицейски сирени. Тя отклони поглед от моториста и видя Рене бавно да върви към нея през касапницата. Той измъкна празния пълнител от автомата и нехайно сложи нов.
Втрещена, Емили заотстъпва, докато не се оказа притисната до парапета. Обърна се и погледна надолу, към черната вода на реката, която течеше бавно под нея.
— Чудовище! — изкрещя тя на английски, защото в паниката забрави френския. — Ти си едно шибано чудовище! Кой, по дяволите, си ти?
— Не се опитвай да бягаш от мен — отговори той на същия език. — Това само ще влоши нещата.
После вдигна оръжието си и я застреля. Смъртоносният откос я преметна през парапета. Тя усети, че лети към реката. Протегна ръце и видя гривната, която Рене — нейният любим — й беше подарил минути преди това. Толкова красива гривна. Такъв ужасен срам.
Тялото й цопна в реката и потъна. Тя отвори уста и дробовете й се напълниха с вода. Усети вкуса на собствената си кръв. Пред очите й проблесна ярка светлина, чу майка си да вика името й. После настъпи всеобхватен мрак и ледена тишина.
3. Тиверия, Израел
Независимо от събитията в Париж, непознатият можеше да запази своето уединение, ако легендарният супершпионин Ари Шамрон не беше се върнал на работа.
Не беше необходимо да будят Шамрон тази вечер, защото той отдавна бе загубил способността си да спи. Беше толкова неспокоен през нощта, че Рами — младият началник на личния му охранителен отряд — го бе кръстил Тиверийския фантом. Отначало Шамрон помисли, че това е от възрастта. Наскоро бе навършил шейсет и пет и за пръв път бе допуснал възможността някой ден наистина да умре. По време на годишния медицински преглед, на който се бе подложил неохотно, лекарят му се бе осмелил да му предложи — „това е само предложение, Ари, защото Бог знае, че никога не съм се опитвал да ти давам нареждане“ — да намали дневната доза кофеин и тютюн: дванадесет чаши черно кафе и шейсет силни турски цигари. На Шамрон това предложение се стори, меко казано, забавно.
След принудителното му пенсиониране от Службата той се бе замислил за причините за хроничното си безсъние. Беше изговорил толкова много лъжи и бе извършил толкова много измами, че понякога не можеше да разграничи фактите от измислиците, истината от лъжата. Беше убивал със собствените си ръце, беше нареждал на други, по-млади мъже, да убиват вместо него. Животът, изпълнен с предателства и насилие, си бе взел своето. Някои хора полудяват, други се изтощават, а Ари Шамрон бе осъден да стои винаги буден.
Макар и трудно, той се бе примирил със своята беда по начина, по който някои хора се приспособяват към своята лудост. Беше се превърнал в нощен скитник, бродещ из вилата си, която гледаше към Генисаретското езеро. Седеше на терасата през топлите нощи, гледаше езерото и огряната от луната шир на Горна Галилея. Понякога се промъкваше долу, в своята работилница, и се отдаваше на голямата си страст да ремонтира стари радиоапарати — единствената дейност, която освобождаваше ума му от мислите за работата.
Друг път слизаше до охраняваната порта и прекарваше няколко часа в караулното помещение, където бъбреше с Рами и другите момчета. Разказваше им преживелиците си, докато сръбваше кафе и пушеше. Рами най-много харесваше историята за залавянето на Айхман. Всеки път, щом към отряда се присъединеше ново момче, той караше Шамрон да я разказва отново, така че новакът да разбере, че е удостоен с голяма привилегия: да защитава Шамрон — супермена от Сабра9, израелския ангел отмъстител.
Тази нощ Рами пак го бе накарал да разкаже историята. Както обикновено, тя бе извикала у него много спомени, някои от които не бяха толкова приятни. В момента Ари не разполагаше със стари радиоапарати, които да ремонтира, а беше твърде студено и дъждовно, за да седи отвън, така че лежеше в леглото с широко отворени очи. Обмисляше нови операции, припомняше си стари акции, анализираше противниците, за да открие техните слабости, кроеше планове за унищожението им. Така че когато специалният телефон на нощното му шкафче иззвъня остро два пъти, Шамрон се протегна с облекчението на самотника, благодарен за неочакваната компания. И бавно вдигна слушалката до ухото си.
Рами излезе от караулното помещение и се загледа в Ари, който вървеше тежко и шумно по алеята за коли. Беше плешив и набит, с очила с метални рамки, а лицето му беше сухо и силно набръчкано. „Прилича на пустинята Негев“ — помисли си Рами. Както винаги, Шамрон носеше панталони в цвят каки и старо кожено пилотско яке, с дупка вдясно, точно до мишницата. В Службата имаше две теории за произхода на тази дупка. Някои смятаха, че якето е било пробито от куршум по време на репресивна акция в Йордания през 50-те години на XX век. Други твърдяха, че е било скъсано от умиращ терорист, когото Шамрон удушил в една глуха уличка в Кайро. Ари сърдито настояваше, че истината е далеч по-прозаична — бил скъсал якето, като го закачил неволно на вратата на един автомобил, но никой в Службата не вземаше твърдението му на сериозно.