Докерът потупа Кемел по лакътя и отново му заговори на португалски. Този път Кемел само поклати глава, без да отделя очи от певеца.
Тогава непознатият се наведе напред и каза на арабски:
— Попитах дали ти харесват песните фадо.
Кемел се извърна и се вгледа внимателно в седналия до него мъж. И онемя от изненада.
— Да отидем на някое тихо място, където ще можем да поговорим — усмихна се Тарик.
Вървейки бавно, те напуснаха Байро Алто и се запътиха към застроения на хълма стар квартал Алфама. Лабиринт от тесни улички и каменни стълбища се виеше между варосаните къщи. Кемел винаги се удивляваше на странната способност на Тарик да се слива със заобикалящата го среда. Изкачването по стръмния хълм обаче явно го изморяваше и Кемел се запита колко ли дълго ще може да издържи при този начин на живот.
Тарик наруши мълчанието:
— Не отговори на въпроса ми. Харесват ли ти песните фадо!
— Предполагам, че те са за ценители. — Кемел се усмихна и добави: — Като самия Лисабон. Не знам, но по някаква причина той ми напомня за дома.
— Фадо е музика, посветена на страданието и мъката, затова ти напомня за дома.
Минаха край една старица, която метеше стълбите пред къщата си.
— Разкажи ми за Лондон — помоли Тарик.
— Изглежда, Алон е направил първата крачка.
— Не му отне много време. Какво се случи?
Кемел му разказа за Юсеф и жената от художествената галерия:
— Снощи видял непознат мъж в своя жилищен блок. Заприличал му на израелец. Смята, че може да е поставил бръмбари в апартамента му.
Кемел забеляза, че Тарик вече пресмята наум възможното развитие на нещата, преди да попита:
— На този твой агент може ли да бъде поверена важна задача?
— Той е много интелигентен младеж — отвърна Кемел. — И много лоялен. Познавах баща му. Беше убит от израелците през осемдесет и втора.
— Търсил ли е бръмбарите? — заинтересува се Тарик.
— Казах му да не го прави.
— Добре, да ги остави на мястото им. Може да са ни от полза. А какво ще кажеш за непознатата? Още ли е в играта?
— Инструктирах Юсеф да продължи да се вижда с нея.
— Как изглежда тя? — заинтересува се Тарик.
— Очевидно е доста привлекателна — обясни Кемел.
— Имаш ли достатъчно хора в Лондон, които да я следят?
— Ще се намерят.
— Направи го. И ми донеси нейна снимка. Имам една идея.
Минаха през малък площад и продължиха да се изкачват по стръмния хълм. Докато стигнат до върха, Тарик обясни целия си план.
— Блестящ е! — възкликна Кемел. — Обаче има един недостатък.
— Какъв?
— Ти няма да се измъкнеш жив.
Тарик се усмихна тъжно и отговори:
— Това е най-добрата новина, която чувам от доста време насам.
Той се обърна и се отдалечи. След минута бе изчезнал в мъглата. Кемел потръпна. Вдигна яката на палтото си и тръгна обратно към Байро Алто да послуша още музика фадо.
27. Бейзуотър, Лондон
Операцията навлезе в спокойна, даже досадна ритмичност. Габриел прекарваше безброй часове, без да има какво да прави, освен да слуша банални подробности от живота на Юсеф, което с времето му заприличваше на безкрайно дълга и скучна радиопиеса. Юсеф говори по телефона. Юсеф обсъжда политиката в Близкия изток с палестинските си приятели на чаша турско кафе. Юсеф казва на съкрушена девойка, че няма да я вижда повече, защото има сериозна връзка с друга жена.
Габриел откри, че животът му върви с ритъма на този на Юсеф: ядеше, когато той ядеше; спеше, когато той спеше; и се любеше във фантазията си с Жаклин, както той правеше любов с нея.
Бяха изминали десет дни, а бръмбарите на Габриел не бяха уловили нищо съществено. За това имаше няколко възможни обяснения. Може би Шамрон просто бе допуснал грешка и Юсеф наистина бе обикновен студент, който работеше като сервитьор в свободното си време. Може би все пак беше агент, но по някаква причина в момента не бе активиран. Или пък беше действащ агент, но се свързваше с ръководството чрез посредници или по друг начин, без да използва технически средства. За да разбере това, Габриел трябваше да организира двадесет и четири часово наблюдение, а то изискваше много екипи, поне дузина агенти, тайни квартири, автомобили, радиостанции… Подобна операция трудно можеше да се скрие от британската служба за сигурност МИ5.