Обаче имаше и още една възможност, която най-много безпокоеше Габриел: операцията вече да е разкрита.
Може би наблюдението му не бе довело до нищо, защото Юсеф бе заподозрял, че е следен. Навярно се бе досетил, че апартаментът и телефонът му се подслушват. Може би подозираше, че красивата французойка от художествената галерия всъщност е израелска агентка…
Габриел реши, че е време за втора среща с Шамрон в Париж.
Той срещна Ари на следващата сутрин в една чайна на улица „Муфтар“. Шамрон плати сметката си и те бавно поеха нагоре по хълма, минавайки през пазари и край улични търговци.
— Искам да я изтегля — каза Габриел.
Ари спря пред щанд за плодове, взе един портокал и го разгледа, преди внимателно да го върне в щайгата. После отвърна:
— Не ми казвай, че си ме накарал да бия целия този път до Париж за подобна глупост.
— Нещо не е наред. Искам да я изтегля, преди да е станало твърде късно — повтори Габриел.
— Няма признаци, че тя е разкрита и отговорът ми е не. — Ари го изгледа внимателно и добави: — Защо ти е помръкнало лицето? Да не би да прослушваш записите, преди да ми ги изпратиш?
— Разбира се, че ги прослушвам.
— Тогава не разбираш ли какво става? — изгледа го остро Шамрон. — За какво са тези безкрайни лекции за страдащите палестинци и жестоките израелци? Рецитирането на палестинска поезия? Всичките тези изтъркани приказки за това колко хубав е бил животът в Палестина, преди да дойдат евреите?
— Какво искаш да кажеш?
— Според мен или момчето е влюбено, или има нещо друго наум.
— Точно втората възможност ме притеснява — кимна Габриел.
— Не ти ли е хрумвало, че може би Юсеф вижда в нея нещо повече от едно красиво момиче? Не ти ли е минавало през ума, че може да я смята за умна и съобразителна жена, която да бъде полезна на Тарик и неговата организация?
— Хрумвало ми е естествено, но тя не е подготвена за такъв вид операции. А честно казано — и ние не сме.
— Значи искаш да прекратим операцията и да си ходим вкъщи? — ядоса се Стареца.
— Не, искам само да изтегля Жаклин.
— И тогава какво ще стане? Юсеф ще се изнерви. Ще го обхванат подозрения и ще прерови апартамента си. Ако е дисциплиниран, ще изхвърли всички електрически уреди, а с тях — и твоите микрофони.
— Ако организираме внимателно изтеглянето й, той няма да заподозре нищо. Освен това, като я наемах, й обещах, че операцията няма да трае дълго. Знаеш, че тя има и други ангажименти.
— Нито един от тях не е по-важен от този. Плати й максимума, дори повече. Тя остава. Край на обсъждането!
— Ако тя остане, аз си тръгвам — неочаквано заяви Габриел.
— Ами върви! — троснато каза Шамрон. — Върни се в Корнуол и си зарови главата в твоя Вечелио. Ще изпратя някой друг да те замести.
— Знаеш, че няма да я оставя в ръцете ти.
Възрастният мъж бързо смени тона:
— Отдавна работиш без почивка и не изглеждаш добре. Не мисли, че съм забравил какво е. Остави Юсеф за няколко часа, той никъде няма да избяга. Разходи се, направи нещо, с което да проясниш мислите си. Нужен си ми в най-добрата си форма.
Във влака за Лондон Габриел влезе в тоалетната и заключи вратата. Остана дълго време пред огледалото, разглеждайки лицето си. Край очите му се бяха появили нови бръчки, гънките край устата му бяха станали по-дълбоки, скулите му се бяха изострили, а под очите му имаше тъмни кръгове.
„Не мисли, че съм забравил какво е“.
И той не беше забравил. След приключване на операцията срещу „Черният септември“ всички членове на екипа бяха с разклатено здраве: проблеми със сърцето, високо кръвно налягане, кожни обриви, хронични настинки. Но най-много бяха пострадали екзекуторите. След първата си задача в Рим Габриел не можеше да спи. Всеки път, щом затвореше очи, чуваше как куршумите разкъсват плът и чупят кости, виждаше смокиновото вино да се смесва с кръвта на мраморния под. Шамрон намери лекар в Париж — един саян, — който изписа на Габриел силни транквиланти. След няколко седмици той се пристрасти към тях.