Докато се разхождаха по лъкатушещите улички на Алфама, двамата още веднъж обсъдиха плана.
— Министър-председателят и Арафат заминават за САЩ след пет дни — каза в заключение Кемел. — Първо отиват във Вашингтон — за среща в Белия дом, после излитат за Ню Йорк — за церемонията по подписването на договора, която ще се състои в сградата на ООН. В Ню Йорк вече всичко сме подготвили.
— Значи остава само да си осигуря спътница — тънко се усмихна Тарик. — Иска ми се да е някоя французойка — от типа жени, които ще изглеждат добре под ръка с преуспяващ предприемач.
— Смятам, че знам къде мога да намеря такава дама.
— Само си представи какъв славен завършек ще е да спрем мирния процес и едновременно с това да убием Габриел Алон. Двамата с теб ще разтърсим света, Кемел. А след това аз ще напусна този свят.
— Сигурен ли си, че искаш да преминеш през всичко това? — попита Кемел.
— Толкова ли си загрижен за моята безопасност? Нали знаеш какъв край ме очаква.
— Честно казано, опитвам се да не мисля за това.
В подножието на хълма те стигнаха до таксиметрова стоянка. Тарик целуна Кемел по бузите, прегърна го през раменете и каза:
— Никакви сълзи, братко. Отдавна воювам. Уморих се. Така е най-добре.
Кемел се освободи от прегръдката му и отвори вратата на чакащото такси.
— Той трябваше да убие момичето — неочаквано заяви Тарик.
Кемел се извърна и го изгледа неразбиращо.
— Алон трябваше да убие момичето, което е било с брат ми. И всичко щеше да свърши дотам — поясни Тарик.
— Предполагам, че си прав.
— Той постъпи глупаво. Аз нямаше да направя подобна грешка.
Тарик се обърна и бавно се заизкачва по хълма Алфама.
29. Сейнт Джеймс, Лондон
Когато прозвуча звънецът, Жаклин се обърна и погледна монитора на охранителната камера. Пред входната врата стоеше куриер. Часовникът й показваше шест и петнадесет. Натисна бутона, за да отвори вратата, след това стана от бюрото си и излезе в коридора да се подпише за пратката — голям кафяв плик. После се върна зад бюрото си и отвори плика с върха на показалеца си. Вътре имаше само един сгънат на две сив лист с вид на официално писмо. В горния край бе обозначено: Рандолф Стюарт, частен търговец на предмети на изкуството.
Тя прочете написаното на ръка съобщение:
„Току-що се върнах от Париж. Пътуването мина успешно. Нямаше проблеми с разрешителното. Продължавай продажбите, както бе планирано.“
Жаклин мушна листа в машината за унищожаване на документи и го гледа, докато се превърна в купчина лентички.
Изправи се, облече палтото си и влезе в кабинета на Джулиан. Той се бе прегърбил над счетоводната книга и гризейки края на химикалката си, съсредоточено се взираше в цифрите. Когато тя се появи, Ишърууд вдигна поглед и уморено й се усмихна:
— Вече си тръгвате, любов моя? Толкова рано?
— Опасявам се, че се налага — извинително го погледна тя.
— Ще броя часовете до следващата ни среща.
— И аз.
Докато излизаше, Жаклин си даде сметка, че Джулиан ще й липсва, когато всичко свърши. Той беше свестен човек. Зачуди се как ли се е забъркал с хора като Ари Шамрон и Габриел. Прекоси забързано Мейсън Ярд под проливния дъжд и тръгна по Дюк Стрийт към Пикадили, като си мислеше за писмото. Съдържанието му я разстрои. Лесно можеше да си представи остатъка от вечерта. Щеше да се срещне с Юсеф в апартамента му. Щяха да отидат на вечеря, после да се върнат в жилището му и да правят секс. Следваше двучасова лекция по история на Близкия изток, в която щяха да бъдат изтъкнати неправдите, които се сипеха по беззащитните палестинци, и да бъдат заклеймени престъпленията на евреите. За финал: критика на несправедливото решение да бъдат разделени палестинските земи на две държави. Ставаше й все по-трудно да се преструва, че й е забавно.
Габриел й беше обещал краткосрочна задача: да прелъсти арабина, да влезе в апартамента му, да вземе отпечатъци на ключовете, да запомни какъв е телефонът му и да изчезне. Не беше се договаряла за продължителна любовна връзка. Перспективата да спи отново и отново с Юсеф предизвикваше отвращение у нея. А беше се съгласила да дойде в Лондон само защото се надяваше, че съвместната работа ще ги сближи отново с Габриел. Тя обаче ги бе отдалечила още повече. Жаклин рядко го виждаше — общуваха чрез писма. А малкото пъти, когато бяха заедно, той се държеше студено и резервирано. Каква глупачка е била да си мисли, че отношенията им могат пак да бъдат като в Тунис!