Спря касетата, пренави я и отново я пусна.
да провери… в Париж… проблеми… е наред.
не е сигурен… правилния човек за… такова…
бъде убедителен… ако обясниш важността…
аз какво… да й каже всичко?
— … много важна дипломатическа мисия… каузата за истинския мир.
в Близкия изток… необходими предпазни мерки…
— … трябва да свърши работа…
Звукът рязко се понижи. Карп каза:
— Точно сега отиват към детската площадка. Ще ги чуем отново, когато момичето се приближи достатъчно.
— … го срещне… Де Гол… оттам… до крайното местоназначение…
— … къде…
Плачът на някакъв малчуган, който викаше майка си, заглуши отговора.
— … с нея след…
— … зависи от него…
— … ами… каже не…
— Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.
СТОП. ПРЕНАВИВАНЕ. СТАРТ.
— Не се притеснявай, Юсеф. Приятелката ти няма да ти откаже.
Следващото нещо, което Габриел чу, бе гласът на майка, която хокаше сина си, задето е изчегъртал нечия дъвка от долния край на люлката и я е лапнал.
Тази вечер, докато се прибираше след работа към апартамента на Юсеф, Жаклин се отби в един магазин и купи къри. Докато се хранеха, гледаха по телевизията американски филм за германски терорист, вилнеещ в Манхатън. Габриел гледаше същия филм, но с намален звук и слушаше коментарите на Юсеф. Когато филмът свърши, арабинът го обяви за „пълен боклук“ и угаси телевизора. После каза:
— Трябва да поговорим, Доминик. Искам да те питам нещо важно.
Габриел затвори очи и се заслуша.
На следващата сутрин Жаклин слезе на метростанция „Пикадили“ и пое заедно с тълпата пътници по перона. Докато се изкачваше с ескалатора, се огледа наоколо. Хората на Юсеф сигурно я следяха. Той нямаше да я остави да се мотае без опашка по улиците на Лондон, не и след това, което бе поискал от нея предната вечер. Един чернокос мъж я гледаше от успоредния ескалатор. Когато очите им се срещнаха, той се усмихна и се опита да задържи погледа й. Жаклин си даде сметка, че е просто сваляч. Обърна се демонстративно и се взря право пред себе си.
Навън, докато вървеше по „Пикадили“, й се стори, че зърна Габриел в една телефонна будка, но като наближи, разбра, че се е припознала. Привидя й се отново, че слиза от такси, обаче се оказа, че това би трябвало да е негов по-малък брат, ако такъв съществуваше. Осъзна, че навсякъде й се привиждат негови двойници. Младежи в кожени якета, млади мъже в елегантни делови костюми, художници, студенти, доставчици — с малка промяна във външността Габриел можеше да мине за всеки от тях.
Ишърууд бе пристигнал пръв. Седеше зад бюрото си с вид на страдащ от махмурлук човек и говореше с някого по телефона на италиански език. Щом я видя, покри слушалката с ръка и каза:
— Кафе, моля.
Тя съблече палтото си и седна на работното си място. Джулиан можеше да преживее още няколко минути без кафето си. На бюрото й лежеше сутрешната поща, сред която имаше един кафяв плик. Отвори го и извади писмото:
„Отивам в Париж. Не излизай от галерията, докато не ти се обадя.“
Жаклин смачка листа на малка топка.
31. Париж
Габриел не беше докоснал закуската си. Седеше в първокласния вагон на Евростар със слушалки на ушите и прослушваше записите на малък портативен касетофон. Първият разговор между Юсеф и Жаклин. Разказът на палестинеца за клането в „Шатила“. Разговорът му с нея от предната вечер. Той извади касетата и сложи друга: срещата на Юсеф с неговата свръзка в Хайд Парк. Беше загубил представа колко пъти я бе слушал досега, но тя го тревожеше все повече. Натисна бутона за пренавиване и използва цифровия брояч, за да я спре точно на мястото, което искаше да чуе.
— … да провери… в Париж… проблеми… е наред.
СТОП.
Габриел свали слушалките, извади малък бележник от джоба си и го отвори на празна страница. Написа: да провери… в Париж… проблеми… е наред. Между думите остави пространства, съответстващи приблизително на паузите в записа.
После написа: Ние изпратихме човек да провери историята й в Париж. Нямаше проблеми. Всичко е наред.