— Тръгвам си — казах аз на Несбит. — Кога искаш да изчезнеш от града?
— Преди един час.
— Добре, ще видя какво мога да направя. Нямам и представа дори колко ми плати за това, но ще поговоря с някого, а този някой ще поговори с още някой и ще го уредим. Най-вероятно утре сутринта работата ще е готова. Имаш ли къде да спиш?
— Да. Значи утре рано сутринта, така ли?
— Седем става ли?
— В тоя град никой ли не спи като хората? — запитах отчаяно аз.
Вниманието му обаче вече беше отново на ринга. В момента, в който тръгнах надолу по прохода към вратата, реферът пристъпи напред и свири края на срещата.
Дребното свинарче беше свършено. То се замъкна с единия си останал здрав крак до стопанина си и се строполи в праха, а опашката му вяло се размята. Вдигна жалостиво глава към собственика си.
Извърнах се към изхода и не видях кога реферът е извадил 38 калибровия си пистолет от колана и го е допрял между очите на кучето.
Изстрелът ме стресна. Извъртях се мигновено и магнумът цъфна в дланта ми дори преди да го осъзная. След секунда или две разбрах грешката си и побързах да го прибера.
Оказа се, че съм закъснял.
Гигантът на входа бе видял движението ми. Дълбокият му гърлен глас прозвуча след мен.
— Хей, момче.
Не спрях. Продължих да крача към лимузината на Грейвз Дългоносия.
— Хей, ти, онзи с пищова. На теб говоря, момче.
Спрях на няколко крачки от лимузината и се обърнах. Пазачът вече не беше сам. Двама негови дружки се бяха присъединили към него. Също толкова едри и не по-красиви.
— Какъв ти е проблемът? — запитах аз, влагайки най-твърдата стомана в гласа си.
— Там вътре онова изпълнение беше наистина здраво — изрече гигантът. — Също като на времето битката при О’К’Корал11.
— Това ми е нервен тик — опитах се да го умилостивя аз. — Не мога да се отърва от него.
— Трябва да се лекуваш.
— Непременно. Тъкмо се бях запътил на лекар.
Той се приближи.
— Единствените оръжия тук са тези на фирмата — каза той.
— Тъкмо си тръгвах, нали ти казах.
— Сбъркал си пътя. Изходът е от противоположната страна.
Чух някакво автомобилно стъкло да се смъква зад мен. Обърнах се. Грейвз представляваше неясна сянка на задната седалка, чифт жадуващи свада очи. Дулото на един 38 калибров пистолет, подаващо се над долния ръб на прозореца, отвлече вниманието ми от очите му.
— Оставете го да видим какво може — произнесе глас по-мек и от кадифе.
Очевидно си мислеха, че се готвя да стрелям.
Преди още да направя или кажа каквото и да е, камионът на Муфалата Хлапака изрева откъм паркинга и удари спирачки точно до мен, вдигайки малка прашна буря. След малко прахът се слегна и в него изплуваха Сапата и Муфалата. Зачудих се откъде ли, по дяволите, можеше да е изскочил Сапата!
Той вече размахваше в едната си ръка портфейла, а в другата служебният пистолет. Портфейлът беше отворен и значката му блестеше за всички, които имаха очи да я видят. Муфалата беше застанал до вратата на камиона, насочил кобрата си към лимузината.
— Наистина си страхотен, да разваляш такива хубави вечеринки като тази — произнесе той.
47. ТИТАН ВЛИЗА В ИГРАТА
Напрежението спадна с появата на още една лимузина. Тази специално беше черна и аз вече я бях виждал и по-рано, пред хотел Понс след убийството на Драганата. Дори си спомних и номера й — ST-1. Колата бавно се плъзна срещу нас, докато фаровете й накрая се озоваха между нас и отряда горили на Чичо Джоли. Като по даден знак всички оръжия в миг изчезнаха. Чух стъклото на Грейвз да се вдига обратно.
— Тая вечер нещо гъмжи от лимузини — произнесох аз.
— Всяка нощ гъмжи — каза Муфалата.
Вратата на шофьора се отвори и един висок и ъгловат мъж в местна униформа излезе оттам. Беше висок не повече от шест фута и шест инча и не тежеше повече от двеста и петдесет паунда. Крачеше с показно накуцване и гледаше с някакъв замаян поглед. Много пъти бях срещал очи като неговите, пълни със страх от това, което им предстои да видят, или от вече видяното. Не произнесе нищо, само се облегна на колата.
Екипът от горили направи кръгом като група роботи и замарширува обратно към арената.
— Това е Люк Бъргър, човекът на шерифа — каза Сапата. — Останал му е само един здрав крак, но и с него може да изкара въздуха на всеки динозавър, ако му се наложи.