Накрая заклати глава.
— Човече, ти настина си се изтормозил здравата, ама много здраво. Какво толкова има в това? Казал си лъжа и си направил най-добрия си приятел герой. Голям праз.
— Това и представлява. Като че ли Виетнам има по-голямо значение от това.
— Виетнам беше едно гигантско осиране. Също като белег на корема ти. Прикриваш го и го забравяш; не го боядисваш червен, бял и син.15 Ти си един от онези обковани в желязо рицари, Килмър, старо аверче такова. Ти си мюре за лешоядите. Знаеш ли какво ще ти кажа? Забрави онова с лъжата. Дръж легендата; и без това никой не иска да слуша истината. По дяволите, авер, плюй на препятствията. Давай напред, не се отказвай. Може и да е последният ти шанс.
Той запали цигара и се върна към вестника си, но след малко добави:
— Просто пъхни човека й зад решетките, и с това си решаваш проблемите.
— Не можеш да говориш такива неща.
Той пусна вестника на пода и вдигна поглед към мен.
— Просто съм откровен с теб. Идеалното решение за теб е да изкараш Рейнс мозъка, който стои зад всички тия убийства, а Нанс — неговия стрелец. Така с един куршум убиваш два заека. Оправяш си сметките и получаваш момичето. Вълшебният финал.
— Невероятно — казах аз. — Та това са страхотни перспективи.
— Ти току-що разбра цената — посочи ми той.
— Да, бизнес, както обикновено — изрекох язвително аз.
— Ако е бизнес като снощния, разчитай на мен по всяко време — отвърна Стик. Ставаше ясно, че беше казал всичко, което си беше наумил за личните ми проблеми.
— Благодаря ти, че сподели с мен и своята одисея — казах аз.
— Тъкмо стана дума за бизнес, имам малко новини за теб. Хайде да се върнем на главния ни проблем, какво ще кажеш? Така или иначе, не ми е в навиците да се пъча. Към осем минах през Склада. Имаме добра вест, лоша вест, и такава по средата.
— Първо добрата.
— Добрата новина е, че Ланг Акулата най-после е хванал Нанс във визьора си. Лошата е, че той се е появил едва към три. В противен случай можехме да го изкараме свидетел на малкото ти парти снощи на брега на реката.
— Няма да е лошо да разберем какви ги е вършил през последните два дни — казах аз.
— Акулата го изяснява в момента. Чарли Едноухия пък има информация кой какво притежава в града, а Луис Каубоя от тази сутрин вече е залепен за гърба на Коен. Така че какво толкова хленчиш, че денят започвал много лошо, ако не броим факта, че главата ти не е настроена както трябва?
— Първо на първо, нараних една прелестна дама.
— И какво й направи, да не я отритна?
— По-лошо, помолих я да наруши закона.
— О, това ли било? Убийство, банков грабеж, какво?
— Поисках кода за достъп до банковия компютър и номера на банковата сметка на Коен — казах.
Той дори не мигна. Все едно, че съм я помолил да ми донесе чаша вода.
— И направи ли го?
Поклатих глава.
— Дамата е далеч по-изправна от мен — казах аз.
— Е, Ларк не се придържа много към такива мнения — произнесе Стик с онази негова налудничава усмивка. — А ето ти и остатъка от добрите вести.
Той бръкна в джоба на ризата си, измъкна лист хартия и ми го подаде. Върху него бяха изписани две числа. Ларк бе нарисувала едно ухилено човече зад второто.
— Това да не са кодовите номера за достъп до компютъра на банката? — запитах възбудено аз.
— И номерата за сметката на Талиани.
— Невероятно! Сигурен ли си, че са верни?
— Имам пълно доверие на дамата си.
— Дамата явно има страхотна памет — казах.
— Има и още нещо. Познай кой е операторът на компютъра в банката.
— Ти ме бъзикаш!
— Тя има научна степен по математика и компютърни технологии от университета в Емъри. Сигурно съм влюбен. Жена с фасада като нейната и онова зад нея е способна да ме накара да се замисля дали да не подам рапорт за уволнение, по дяволите.
Бях силно впечатлен от информацията, но още по-силно ми подейства фактът, че той я беше помолил за това.
— Как, по дяволите, разбра, че ме интересуват тези номера?
— Ларк ми каза, че си отишъл в Касабланка да се срещнеш с Диди, и разсъдих, че ти трябва нещо — каза той. — Не беше трудно да разбера какво точно. По дяволите, почти всеки път загрявам какво става или какво трябва да стане.
— Сега, след като ги имам, вече не съм много сигурен какво да правя с тях.
— Да не си забравил, че когато постъпих в Хладилника, шест месеца си вадих очите пред компютъра? Аз знам какво да правя с тях.
— Можеш ли да получиш достъп до кода и да се вмъкнеш в главния терминал на банката?