— Мога да се нахакам16 във всичко — ухили ми се той. — Аз съм добрият вълшебник, не помниш ли?
Дланите ми се овлажниха само при мисълта до какво можем да се доберем. За пръв от пристигането ми в Дюнтаун усетих, че сме се приближили до нещо действително важно. Вярно, информацията не можехме да я представим в съда, но пък тя можеше да ни отведе направо до първоизточниците.
— Ще ми кажеш ли все пак за какво точно става дума?
— И аз не съм много наясно. Единственото, в което съм сигурен, е, че Коен им е касиерът и че той работи само със Сийборн в банката. ДиДи ми го каза. Използват банката като пералня, знам го. Тази банкова сметка трябва да ни каже нещичко.
— Съгласен съм с теб за Коен. Ларк казва, че той обикновено внася депозити в брой веднъж на ден. Големи при това.
— Знае ли точно колко?
— Не, но веднъж надзърнала в един дневен депозит, ей така, от любопитство; числото се състояло от шест цифри.
— Какво! Господи, Стик, пипнахме ги. Този път вече няма къде да бягат.
Подсвирнах си през зъби, двамата се разсмяхме като луди и се заблъскахме по гърбовете; подскачахме като хлапета от колеж. Ако Ларк беше права, Коен може би прекарваше половин милион долара седмично през сметките на фамилията Талиани.
— Това все трябва да е прикрито по някакъв начин — изрече накрая Стик, след като се поуспокоихме. — Толкова много пари няма начин да не привлекат вниманието на Прокажените.
— Това означава, че и Сийборн е затънал до шията си — казах.
— Значи искаш да се разтършуваме?
— Да. Това, което специално ме интересува, е холивудска пощенска кутия, някаква разплащателна сметка.
— Такава, на която момчетата от данъчното едва ли биха обърнали внимание?
— Точно.
— Тоя номер и преди е бил пробван от експерти.
— Е, — казах аз, — винаги ще се намери някой, който да измисли по-добър капан.
54. ОТЛОМКИ
Дъч Моорхед имаше идея.
Заварихме го в Склада, седнал с крака върху бюрото си точно под двете дупки на тавана, които беше пробил предната нощ.
— Видяхте ли това? — запита той, подхвърляйки ни сутрешния вестник.
Статията беше на седма страница оградена с молив и заглавие
В статията, с място и дата Джаксънвил, се разказваше, че предната нощ на около двадесетина мили северно от курортното градче бил открит до брега труп на неидентифициран бял мъж. Местната полиция предполагала, че той се е намирал на борда на траулер, за който се считало, че е изгорял в морето три дни преди това. В продължение на два дни покрай брега били намирани овъглени отломки от корабчето. Планирали да направят аутопсия; не се даваха никакви друго подробности. Материалът нямаше и три инча дължина.
— Нямаме ли си достатъчно други грижи? — запита Стик.
— Вече говорих с момчета от тамошната полиция — беше отговорът на Дъч.
— Така си и знаех, че си нямаме — простена Стик.
— Имам идея — изрече германецът. Целият сияеше от гордост.
— По дяволите! — изруга Стик. — Сега пък какво има?
— Крайбрежната охрана открила името на корабчето върху някаква отломка. Преди девет дни отплавал от Маракайбо с екипаж от четирима души. Маракайбо е само до Колумбия, а това име вони на кокаин. От понеделник сутринта насам момчетата от отдела за природни ресурси събират останките парче по парче. А тази сутрин доплавало още едно парче. Едно чернокожо момче. И двете пълни с куршуми, Джейк. Двайсет и втори калибър.
— Какво общо има това с…
— Не съм свършил още — прекъсна ме той. — Всички етикети по дрехите на това черно конте говорят, че собственикът им е от Дуумстаун. Джинси по поръчка, риза за двеста долара, обувки за половин бон. Има и още нещо — ей тука му минава един ей такъв белег. — Прокара черта с палеца си от ухото до устата си.
— Проклет да съм, ако това не е Харпър Шева! — възкликна Стик.
— Направо позна. А на колана си имал празен кобур — произнесе едрият германец. — А сега ми кажи кой моряк мислиш че, се облича така и носи ютия?
— Кой е този Харпър Шева? — запитах.
— Едно от първите арапчета на Грейвз Дългоносия.
— Ако това наистина е Шева, тогава значи имаме в ръцете си цялата история — каза Дъч. — Само след час ще знам всичко. Поръчах да ми изпратят по телекса снимки и на двете жертви.
— Добре, нека чуем теорията ти — подканих го.
Според Дъч излизаше, че Грейвз Дългоносия е прекарвал няколко килограма кокаин от Колумбия до Дуумстаун. Похвалил се на Дела Норман, тя пък на свой ред го изпяла на новия си приятел, Тони Логето, който пък на свой ред го споделил пред останалата част от фамилията Талиани. И някъде на изток от крайбрежието на Джаксънвил някой от клана Талиани прехваща и отвлича пратката, убива екипажа и изгаря корабчето. Ако това се е случило действително така, значи планът им е бил наистина брилянтен. В резултат на удара Грейвз остава без стока за милиони долари, като в същото време задлъжнява здраво на хората си.