— Мамо, я виж гъската! Виж каква хубава гъска е купил татко!
Жената разбрала, че се е излъгала. Подала си главата, да се скара на мъжа си, че не й е купил риза, но го видяла, че седи с кума на двора. И се засрамила, па се и ядосала. Но какво да прави? Затекла се зад къщи при купата, изтръгнала повечко сено, завързала го около снагата си, па се върнала да меси. Но магарето на кума, като му размирисало на сено, се спуснало подир домакинята и почнало да яде: проскубало сеното и го повлякло по земята.
— Ух, проклето магаре! — викнала жената, па го ударила с ръжена по главата. — Кой дявол те доведе тука?
— Аз го доведох, кумице, аз — обадил се кумът и влязъл да разбере каква пакост е направило магарето.
Като влязъл в стаята — що да види? Домакинята омотана с един парцал, изпод който висят сламки сено. На гърба й ни дреха, ни горна риза. Засмял се той и излязъл отново на двора. Магарето се разревало. Кумецът се засрамил. А домакинята избягала, та се скрила зад купата.
— То се е видяло, че ще си вървя негостен — рекъл кумът, — ами да си отивам, додето е време.
— Не, не, куме — настоявал кумецът. — Ще те гостим, остани!
И той отнесъл на жена си ямурлука — да се завие с него, да опече хляба и сготви вечеря. Опекъл се хлябът и вечерята станала. Седнали да вечерят. Седат, ядат, а кумът се подсмива. Домакинята — като на тръни.
— Невесто — казал по едно време кумът, — какво си се увила в този ямурлук? Да не си настинала нещо?
А тя се червяла и не знаела накъде да погледне. Кумът си отишъл. Жената се разплакала:
— Защо ми не купи риза, мъжо, както ти казвах? Защо ти трябваше да купуваш гъска?
А той отвърнал:
— Ами, като ти е била скъсана ризата, защо ми не каза да ти купя? Ти поръча гъска — и аз купих гъска.
— Каква ти гъска? Аз рекох: „Риза, па макар и къска.“ Риза да е, нова да е, та каквато ще да е. Така ти казах, не чу ли?
— Чух, жено, ала съм криво разбрал. Мене ми се чу „гъска“, затова ти купих гъска, и то хубава гъска. Вместо да викаш през двора, да ми беше разправила в стаята какво искаш; сега щеше да имаш риза на гърба си. Но нищо де. Не е голяма работа. Ако нямаш време да си изтъчеш и ушиеш, на другия пазар ще ти купя и риза.
Той се надявал, че жената поне сега ще си ушие риза. Но на нея било добре и без риза. През деня шетала гола, а когато дойдат у дома им гости, мятала мъжовия си ямурлук. Като видял мъжът, че и това не помогнало, намислил друго. Казал един ден на жена си, че родителите й ги канят на сватба: брат й щял да се жени.
— Хайде да идем — рекъл. — Ще ни се разсърдят, ако не отидем.
— Ти иди, аз не искам — отвърнала тя сърдито. — Уж обеща да ми купиш на другия пазар риза, а още не си, макар че минаха и пет пазара оттогава. Да ми беше купил риза, щях да дойда. Как ще отида гола? Ще стана за смях на хората.
— Не бой се, всичко ще се нареди, стига да ти се отива. Аз ще натоваря на колата голямата каца, ще сложа в нея сено, а ти ще влезеш в кацата. Като стигнем до селото, ще те оставя на края, па ще отида до майка ти да ти изпрося една риза. Ще я облечеш и ще се явим на сватбата. Кой ще те пита чия е ризата, дето ти е на гърба?
— Добре, мъжо — рекла жената. — Ти си много умен. Да направим, както казваш.
Тръгнали. Като стигнали до селото, отдето била жената, мъжът изпрегнал воловете, вързал ги на ярема и отишъл в къщата на тъста си. Като го видяла тъща му, запитала го къде му е невястата; защо не я е довел.
— Доведох я — отвърнал той, — как да не съм я довел? Ей я там, накрай селото. Чака да я поканите с писана бъклица и гайдари: много се е подголемила.
— И това бива — рекла старата. — Да й пратим гайдарите да я посрещнат. Най-сетне сватба правим.
Подир гайдарите тръгнали, както става всякога, децата от селото. А след тях — мъжът. Като ги видяла, че се приближават, жената се надигнала в кацата — да види носи ли мъжът й риза. Но тя чула гайдарите, видяла и децата, а мъжа си не съгледала между идващите. Когато наближили още повече, отново погледнала. Видяла мъжа си, че върви зад другите, но не носи нищо.
— Хубава работа! — рекла. — Мама не ми е пратила риза. Как ще се явя сега пред гайдарите?
Добре, че мъжът й си бил оставил в колата ямурлука. Тя излязла от кацата, наметнала го, скочила от колата и побягнала към мъжовото си село. А децата се спуснали подире й — да я гонят с викове и дюдюкане.
Мъжът впрегнал колата, отишъл на сватбата и разказал всичко на тъста и на тъща си. Свършила се сватбата. Той се прибрал вкъщи. Там заварил жена си, че е задянала хурка и преде ли, преде. За да не губи време, тя си била турила на рамото хляб: ту попреде малко, ту си хапне.