Трябваше да чакам до следващата сутрин, преди да узная какво се бе случило. Хари беше уговорил да се срещнем с Пади и Шон на половината път между Харли хол и селото, на малкото мостче над потока. Сутрин продължавах да страдам от гадене и замайване, но вече се чувствах малко по-добре. Бях напълно уверена, че това се дължи на чистия въздух в провинцията и близостта до природата.
За щастие Ейдриън беше излязъл преди мен, за да разгледа ловните кучета на сър Чарлс. Така че нямаше нужда да измислям обяснения за ранното си излизане.
С Хари пристигнахме първи на уговореното място. Слязохме от конете и ги оставихме да пасат на равния, обрасъл с трева, бряг. Зад нас се издигаше заоблен хълм. Тревата му беше изпъстрена с минзухари, блатни орхидеи и иглики. Пролетното утро беше невероятно красиво. По околните хълмове пасяха овце, от близката гора се чуваха призивите на кукувиците, а от обраслия с гора стръмен насрещен бряг долиташе усърдното чукане на кълвача.
Почакахме около четвърт час, докато пристигнаха Пади и Шон Макбрайд — дребен, мършав, чернокос ирландец.
— Жребецът в конюшнята на Стейд е самият Фин Макол — каза Шон. — Бил е откраднат от мистър Фарел по време на пожара. — Зеленикавите му очи пламтяха от гняв. — Трябва да върна коня на законния му собственик. Трябва да го върна в Ирландия, където му е мястото.
— Ще го направим, приятелю — обеща Пади. — Само трябва да решим как точно да изобличим онзи негодник.
— Полагат ни се пари за всички кобили, които са били водени при жребеца! — допълни ядно Шон. — Непременно ще ги поискам.
Изобщо не бях помислила за тези пари. Кимнах енергично.
— Напълно сте прав, Шон. Мистър Фарел трябва да получи таксите за кобилите, оплодени от Фин Макол.
— Вчера Шон огледа обстойно маркиз Стейд, който се перчеше като паун с победата на жребеца си — разказа ни Пади. — Позна в негово лице човека, който преди пожара се е опитал да купи Фин Макол.
Ставаше все по-добре. Потривах ръце от радост.
— Лорд Барбъри е президент на Жокей клуб — заговорих решително. — Мисля, че следващата ни стъпка е да му представим доказателствата.
— Стейд ще отрече всичко — възрази Пади. — А думата на един прост ирландски коняр няма особена тежест срещу думата на един английски аристократ.
Не бях съгласна с него.
— Не помниш ли, пускаха се какви ли не слухове относно успехите на Алказар като жребец за разплод — напомних му. — Членовете на Жокей клуб са запознати с тях и сега просто ще бъдат длъжни да направят разследване.
— И как ще се проведе разследването? — попита недоверчиво Шон.
— Един от членовете на Жокей клуб ще замине за Ирландия и ще огледа конете на мистър Фарел. Той със сигурност има в конюшнята си наследници на Фин Макол.
— Разбира се, че има — кимна доволно Шон. — Например Конкубар, който пет поредни години печели купата Голоуей.
— Ако това е конят, който спечели купата преди две години, приликата му с Касъл Рок направо се набива на очи — намесих се аз.
— Всички наследници на Фин Макол приличат досущ на баща си — допълни Шон. — Крушата не пада далече от дървото, нали така се казва, а това важи с пълна сила за нашите кончета.
— Какво ще правим с обвинението в убийство? — попита Пади. — Стейд трябва да си плати за смъртта на мистър Даниел.
Сигурно чувствата бяха избили на лицето ми, защото Хари нежно сложи ръка на рамото ми. Облегнах се на него и го погледнах с благодарност.
— Мисля, че нищо не може да се направи, Пади — проговорих сломено. — Естествено ние ще споделим подозренията си с лорд Барбъри и съм сигурна, че аргументите ни ще намерят отзивчиви слушатели, но нямаме достатъчно доказателства, за да изправим Стейд пред съда.
— Не е достатъчно да бъде изгонен веднъж завинаги от Жокей клуб — настоя Пади. — Трябва да бъде наказан за смъртта на мистър Даниел. Живот за живот.
— Напълно си прав — отговорих. — Но не вярвам, че ще го постигнем.
Хари, който беше необичайно мълчалив, най-после се намеси в разговора:
— Виж, Пади, за човек като Стейд е по-лошо от смърт да бъде избягван от хората от своята класа и да води живот на парий.
— В света на любителите на коне може да го смятат за парий — възрази сърдито Пади, — но останалите изобщо не се интересуват от това. Особено след като Жокей клуб прогони от манежа дори принц регента!
— Не си прав, Пади, това са съвсем различни провинения — опитах се да обясня аз. — За принца се говореше, че възложил на жокея си да отстрани един кон от състезанието. Един-единствен път. Много хора са на мнение, че жокеят е действал на своя глава. Стейд обаче е откраднал високо ценен жребец и с голяма вероятност е убил човек, за да прикрие кражбата. Хари е прав. Стейд ще бъде отритнат от обществото. Никога повече няма да бъде допуснат в аристократичните кръгове.