Пади пак не изглеждаше убеден.
— Слушай, Пади, да не мислиш, че аз не искам да го видя пред съда? — попитах раздразнено. — Знаеш ли как ми се иска да видя главата му, набучена на Лондонския мост! — поех дълбоко въздух, защото цялата треперех. — Но нямаме достатъчно доказателства.
Пади кимна мрачно. Кукувицата отново се обади от отсрещния бряг. Две овце майки с агънцата си слязоха по склона, за да пият вода от потока. Сладко ухаещият утринен бриз раздвижи тревата.
Колко прекрасен беше светът! Беше несправедливо, че Стейд можеше да му се наслаждава, а татко гниеше под земята. Пади въздъхна тежко.
— Мисля, че имате право, мис Катлийн. Малко странна справедливост, но все пак…
Шон отново ни върна на земята.
— Е, ще си върнем ли Фин Макол?
— Разбира се, старче — отговори с мрачна решителност Пади. — Непременно ще си го върнем.
Сър Чарлс, Ейдриън и още двама мъже тъкмо закусваха, когато с Хари се върнахме в Харли хол. Ейдриън беше много учуден, като ме видя да влизам в стаята за закуска. Откакто страдах от сутрешно гадене, и аз като всички останали дами пиех сутрешния чай в стаята си.
Още с влизането си Хари каза на сър Чарлс:
— Бихте ли ни отделили време за един разговор, сър?
Макар и изненадан, домакинът отговори със съвършена учтивост:
— Да, разбира се. — Той допи чая си. — Вече привърших със закуската. Елате в работната ми стая.
Тръгнах след сър Чарлс и усетих в гърба си погледа на Ейдриън.
Работната стая на домакина беше до библиотеката, обзаведена с махагоново писалище и няколко стола. Етажерките за книги съдържаха издания на „Календар на надбягванията“, „Регистър на надбягванията“, издание на Бейли, списанието „Спортинг“ и естествено списъка на конезаводите. На писалището бяха подредени документи, пера, сребърно съдче за разтопяване на восък и очила. Сър Чарлс премести очилата си и ни погледна с очакване.
Хари веднага заговори по темата.
— Бихме желали незабавно да свикате заседание на Жокей клуб, сър — каза той. — Имаме да повдигнем обвинение срещу маркиз Стейд.
Сър Чарлс остана като ударен от гръм.
— Какво казахте?
Хари повтори думите си.
— И какво по-точно е обвинението? — поиска да узнае сър Чарлс, който очевидно не беше особено въодушевен от искането ни.
Хари и аз разменихме поглед. Дадох му знак да продължи и той описа какви разследвания бяхме провели и какъв беше резултатът.
Когато Хари привърши страшната история за алчност, кражба и убийство, президентът на Жокей клуб, който изглеждаше силно впечатлен, промърмори:
— Съществува възможност ирландският коняр да лъже с надеждата да помогне на господаря си да се сдобие с един великолепен жребец.
Гневът ми се събуди и не можах да се сдържа:
— Сър Чарлс, аз видях коня на мистър Фарел да се състезава в Ирландия. Няма съмнение, че носи същата кръв като вчерашния победител в Гвинеите. Ако вие или друг от членовете на председателството отидете в Голоуей, ще се съгласите с мен. Освен това предлагам да откриете старите коняри на Алказар, които ще потвърдят, че конят, който Стейд представя за Алказар, не е същият, който някога е бил в обора му.
Един слънчев лъч падна през единствения прозорец на помещението и се отрази в очилата на писалището. Сър Чарлс проговори бавно:
— Много хора се учудват как стана така, че известният със средните си постижения Алказар можа да създаде такива великолепни наследници.
— Моят баща също се учудваше — потвърдих аз. — Той пръв предположи, че е направена замяна и се опита да види Алказар. — Устремила поглед към очилата, завърших с треперещ глас: — Затова бе убит.
— Вероятно имате право, лейди Грейстоун — отговори с известна неловкост сър Чарлс, — но Жокей клуб не е компетентен да издава присъди.
Вдигнах глава.
— Разбирам това, сър Чарлс. Моля ви само да предадете чутото от нас на председателството на Жокей клуб. Само вие можете да вземете необходимите мерки и да поправите стореното зло.
— В момента повечето господа от председателството се намират в Нюмаркет — рече сър Чарлс, потърка слепоочията си, сякаш имаше болки, и продължи: — Е, добре, ще запозная членовете на председателството с резултатите от разследванията ви. Утре ще свикам заседание на Жокей клуб в централата ни в Нюмаркет. Моля ви, мистър Удроу, да се явите там точно в единадесет. Доведете и двамата ирландски джентълмени като свидетели.
— И аз ще дойда — обадих се решително аз.