— Скъпа лейди Грейстоун — проговори доброжелателно някой. Обърнах се и видях мистър Круик, който беше станал и вървеше към мен. Той ме поздрави любезно и раздруса ръката на Хари. Като видях едно познато лице в този чисто мъжки бастион, веднага се почувствах по-добре.
Сър Чарлс ни помоли да заемем местата си край голямата махагонова маса. Седнах между Хари и Пади. Докато се настанявахме, членовете на председателството разговаряха учтиво помежду си, за да не настъпи неловко мълчание, докато чакахме влизането на обвиняемия.
Стейд пристигна след пет минути. Изпитах задоволство, когато видях как ме стрелна с поглед и потрепери. А когато видя, че до мен беше седнал Пади, веднага разбра какво му се готви.
Все пак той се опита да запази честта си с всички средства, с които разполагаше, отрупа с ядни подигравки „ирландската паплач“, която явно му завиждала и искала да заграби прекрасния му жребец. Нарече ме „бедното момиче, което от мъка явно е загубило разсъдъка си“, и ми изрази съчувствията си за голямата загуба. А Хари беше наречен „невинно измаменият“ от мен младеж.
Мистър Круик поиска доказателството, което щеше да има най-голяма тежест пред господата — книгата за разплод. Всички присъстващи бяха експерти и знаеха колко е голямо значението на наследството в коневъдството. „Най-добрите да се съчетават с най-добрите.“ Бележките за Фин Макол в ирландския регистър за разплод щяха да говорят сами за себе си.
Донесоха дебел том, сър Чарлс сложи очилата си и намери необходимата страница. В помещението се възцари абсолютна тишина, когато зачете високо и ясно:
— Баща: Скайларк.
В помещението се понесе учуден шепот. Скайларк беше английски кон, собственост на граф Агремон. Жребецът бе постигнал големи успехи както на пистата, така и чрез наследниците си.
Гледах неотстъпно Стейд и видях как лицето му се стегна при реакцията на присъстващите на името Скайларк.
— Майка: Роял Мийв — продължи сър Чарлс. Името на тази кобила не казваше нищо на англичаните, но сър Чарлс проследи родословието й и то прозвуча много впечатляващо.
Последната бележка беше за самия Фин Макол. Сър Чарлс прочете статистиката на успехите му със сух, равнодушен тон. Победа след победа. През цялата си кариера конят беше загубил само едно бягане, последното. Там беше получил раняване, което го бе отвело в пенсия.
Когато сър Чарлс свърши, в помещението се възцари абсолютна тишина. Не беше нужно да се четат бележките за Алказар. Всички присъстващи знаеха, че неговото родословие и кариера бяха на средно ниво.
Сър Чарлс затвори тихо книгата и свали очилата си. Когато тишината стана потискаща, Пади се изправи и заяви:
— Настояваме някой от председателството да отиде във фермата „Айнишфри“ и да види потомците на Фин Макол. Моят бивш господар мистър Фицджералд щеше да отправи към вас същата молба, ако преди това не беше подло убит.
Лицата на мъжете около масата станаха още по-мрачни. Очите на Стейд, устремени в лицето на ирландеца, пламтяха от омраза.
— Ирландски простаци — процеди през зъби той. — Всичките сте от един дол дренки…
Сините очи на Пади издържаха съвсем спокойно на враждебния поглед.
— А вие, сър, сте жалък лъжец, крадец и убиец — отговори той с мекия си глас, толкова обичан от конете.
Стейд изруга и скочи от мястото си, свел глава като бик.
— Седнете, Стейд.
Стреснато обходих с поглед помещението, защото бях сигурна, че Ейдриън е влязъл незабелязано. Но вратата беше затворена. Минаха няколко секунди, докато осъзная, че заповедническите думи не бяха произнесени от Ейдриън, а от Хари.
Стейд се подчини незабавно. Всички мъже в помещението се обърнаха към Хари, аз също и когато видях колко сериозно и властно изглеждаше ангелското му лице, изпитах гордост за него. Той продължи със същия режещ глас:
— Този проблем не може да бъде решен с размяна на ругатни, сър Чарлс. Това е дело, което изисква доказателства. — Студеният му поглед обходи събраните около масата. — Позволете, джентълмени, да повторя какво беше казано дотук.
Сър Чарлс кимна сериозно, с което му даде разрешение да продължи.
Хари скръсти ръце пред гърдите си и заговори отново:
— Изслушахте показанията на Шон Макбрайд, стария коняр на Фин Макол, който е абсолютно убеден, че конят, представян като Алказар, всъщност е Фин Макол. Всички присъстващи познават конете и знаят, че никой не познава едно животно по-добре от онзи, който постоянно се грижи за него. Факт номер две: прочетохте какво пише в книгата за разплод. Тъй като всички присъстващи притежават конезаводи, със сигурност са разбрали какво показаха кръвните линии на двата коня.