Седналият насреща ми лорд Съсекс кимна в знак на съгласие. Хари продължи с безстрастен глас:
— Узнахте от Шон Макбрайд, че маркиз Стейд е искал да купи Фин Макол и когато предложенията му са били категорично отхвърлени, в обора на жребеца е избухнал пожар.
Мъжът, който седеше до Стейд, изгледа съседа си с искрено отвращение. Но Хари още не беше свършил.
— Чухте за загадъчното изчезване на Фин Макол и за последвалото учудващо подобрение в развъдните резултати на маркиза. — Погледът му отново обходи господата около масата. — Към това прибавяме и факта, че непосредствено след пожара във фермата „Айнишфри“ всички коняри на Алказар са били уволнени.
В помещението цареше мъртвешка тишина. Настоятелите на Жокей клуб, без изключение много по-възрастни от Хари, го гледаха с уважение и внимание. Той постави ръце върху масата, погледна ме съчувствено и продължи по-тихо:
— А сега нека поговорим за смъртта на Даниел Фицджералд.
Мъжете, които се бяха привели напред и го гледаха напрегнато, отново се отпуснаха назад. Никой не искаше да се замисли по-сериозно за смъртта на татко, но Хари нямаше намерение да ги улеснява.
— Мистър Фицджералд е бил застрелян недалече от имението на маркиз Стейд — продължи безмилостно той. — Човекът, дал фаталния изстрел, никога не е намерен и местните власти стигнали до заключение, че е станала злополука. Уважаемите членове на председателството обаче трябва да знаят, че в областта Нюмаркет от сто години насам не е падал заблуден куршум.
Устните на Стейд потръпнаха нервно. Най-после Хари се обърна пряко към обвиняемия:
— Или сте заповядали да го убият, или сте го застреляли самият вие, маркиз Стейд — произнесе високо и ясно той.
Маркизът го изгледа заплашително под гъстите си вежди.
— Не можете да го докажете — изръмжа злобно той.
— Вероятно не — отговори с искрено съжаление Хари. — Но можем да докажем, че сте разменили конете.
Стейд знаеше, че доказателствата съществуваха. Това пролича по лицето му. Мъжете в помещението също го видяха.
Обедното слънце падаше през отворените жалузи. Лорд Марч се покашля, друг се раздвижи неспокойно. Пади стисна ръце в юмруци и замръзна в тази поза. Всички гледаха затвореното лице на сър Чарлс и чакаха.
Председателят свали очилата си и избърса стъклата им с фина батистена кърпичка. Ръцете ми бяха скрити в гънките на полата. „Трябва да ни повярва, трябва!“ — молех се пламенно.
Сър Чарлс остави очилата си на масата и прибра кърпичката. Устремил поглед към Хари, той заговори отмерено:
— Мистър Удроу, един от нашите настоятели ще замине за Голоуей, за да провери фактите, които изложихте. Ще обявим търсене на бившите коняри на Алказар.
В помещението се понесе тиха въздишка, като че всички присъстващи бяха задържали дъха си и после бяха издишали едновременно.
Накрая сър Чарлс се обърна към маркиз Стейд, който беше изслушал решението с потъмняло от злоба лице.
— За мен вече не съществуват съмнения какъв ще бъде резултатът от проучването — каза той. — Ако истинността на повдигнатите днес обвинения бъде доказана, вие, лорд Стейд, никога вече няма да изпратите свой кон на състезание. Няма собственик на конюшня, който ще пусне коня си да се състезава с вашия.
Пади сложи загрубялата си от работа ръка върху моята. Бяхме спечелили.
След като Стейд стана и излезе, мина доста време, преди настоятелите на клуба да напуснат залата за съвещания. Мистър Круик обсеби вниманието ми и трябваше отново да чуя как Стейд го измамил на предишното надбягване. Пади и Шон говореха със сър Чарлс и аз знаех, че обсъждаха кога и как Фин Макол ще бъде върнат на законния му собственик. Другите бяха наобиколили Хари.
Изразих съчувствията си на мистър Круик, а после приех съболезнованията на повечето джентълмени, които дойдоха при мен, за да ми кажат, че са били ужасени от убийството на баща ми.
— Иска ми се да изправим този негодник пред съда — изрази мнението си мистър Круик.
— Е, според мен е безсмислено да перем мръсното си бельо пред очите на обществеността — възрази лорд Гротън. — Стейд ще бъде изключен не само от конните състезания. Цялото добро общество ще го избягва. Бих казал, че това е достатъчно наказание. — Той ме потупа по рамото. — Може би смъртта на баща ви все пак е била злополука, лейди Грейстоун.
Мъжете около мен кимнаха утвърдително.
— Не беше злополука — отговорих твърдо.
Лорд Хенри ме погледна объркано. Защо отказвах да играя според правилата? Аристократите „не перат мръсното си бельо пред очите на обществеността“, както се бе изразил лорд Гротън. Даже да имаше повече доказателства, господата от Жокей клуб нямаше да изправят пред съда един маркиз за такова долно престъпление като убийството на един ирландски търговец на коне.