— За наше голямо съжаление никога няма да узнаем истината — заключи лорд Хенри.
— Прав сте — подкрепи го мистър Плъмптън, който познаваше добре баща ми. — Трябва да се задоволите с това, че успешно доведохте до край разследванията на баща си. Фин Макол ще се върне в Ирландия, а Стейд никога вече няма да получи достъп до английските манежи. Знам, че Даниел щеше да бъде доволен.
— Да — проговорих беззвучно.
В този момент Хари се обърна и аз улових погледа му.
— Тръгваме ли, Кейт? — попита с лека усмивка той и дойде при мен.
— Да, време е.
Джентълмените от Жокей клуб се поклониха галантно, питайки се без съмнение защо изобщо бях дошла на мъжкото им заседание. Когато се качих във файтона и Хари пое юздите, аз също си зададох този въпрос. Не изпитвах и следа от триумфа, който бях очаквала след победата над Стейд. Вместо това усещах само… празнота.
— Много си тиха — отбеляза Хари.
Въздъхнах тежко.
— Нямам какво да кажа, Хари. — Обърнах се и го погледнах. — Но има нещо, което не мога да премълча: ти беше великолепен, Хари. Направи силно впечатление. Настоятелите на Жокей клуб те слушаха с отворена уста. Ти си бил страхотен оратор, Хари. Истински Цицерон!
Той явно се зарадва.
— Трябва да те приемат в парламента — продължих. — Ще се прославиш като най-добрия оратор в Долната камара.
Хари поклати глава.
— Кейт, ако някой от семейството влезе в правителството, това ще бъде Ейдриън.
Стадо овце прекоси шосето пред нас и Хари трябваше да спре конете.
— Глупави същества — промърмори сърдито той.
— Ейдриън е в Горната камара — възразих. — Това не значи, че ти не можеш да направиш блестяща кариера в Долната.
Овцете се блъскаха уплашено. Някои от тях решиха, че е по-добре да повървят по пътя, вместо да се върнат на пасището. Хари им изрева да се махат по-бързо, но те не му обърнаха внимание. Ала високият му глас уплаши двойката коне и трябваше да ги успокояваме. Едва след като се справи и с тази неприятност, Хари се върна на темата, по която разговаряхме.
— Мислиш ли? — попита нерешително той.
Кимнах енергично.
— Да, убедена съм. Виж как се изяви Чарлс Джеймс Фокс в Долната камара. Ами Едмънд Бърк? Ами…
Хари вдигна ръка и отговори с едва сдържана възбуда:
— Може би имаш право, Кейт. Споделям становището ти.
Той дръпна юздите и пусна конете съвсем бавно напред с надеждата да прогони досадните овце.
— Днес убеди господата от Жокей клуб с деловитостта и логиката си — продължих упорито аз. — Не забеляза ли, че тези могъщи и влиятелни мъже буквално попиваха всяка твоя дума?
Бе-е-е… бе-е-е… бе-е-е… Най-после овцете забелязаха конете, уплашиха се и побързаха да се изтеглят от пътя. Наистина глупави същества.
— Първо трябва да завърша Оксфорд — отговори с жална физиономия Хари.
— Да, но веднага щом приключиш, трябва да потърсиш начин да бъдеш избран в парламента.
— Да, разбира се.
Според закона членовете на Долната камара се избираха от народа, но избирателите от окръга почти винаги гласуваха по волята на местния лорд.
— Ще поговоря с Ейдриън — обеща Хари. Вече не се опитваше да крие възбудата си. — Мисля, че в Долната камара ще ми хареса, Кейт.
Най-после се отървахме от овцете и конете препуснаха в тръс. Като си спомних как изглеждаше тази сутрин Ейдриън, когато с Хари напуснахме къщата, осъзнах защо бях толкова потисната. Бях постигнала победа над убиеца на баща си, но никога нямаше да бъда напълно щастлива, докато между мен и съпруга ми имаше недоразумения.
При завръщането ни разбрах, че Ейдриън не е в Харли хол. Узнах от мистър Белертън, че отишъл с още няколко господа да разгледа един голям конезавод в околността. Цял следобед го чаках с надеждата, че след като е прекарал няколко часа с красивите чистокръвни кобили и кончетата им, ще бъде в по-добро настроение. Горях от нетърпение да му разкажа какво се бе случило на заседанието на Жокей клуб. Минаваха час след час, но Ейдриън не се появи.
Лорд Барбъри беше поканил гостуващите в съседните имения свои приятели на непринудена вечеря с танци и когато Ейдриън най-после се появи, аз седях пред тоалетката и Жанет ми правеше прическа.
Обърнах се да го видя и Жанет дръпна силно кичура, който тъкмо разресваше. Изохках и тя се извини уплашено.