— Баща ти е бил улучен в гърдите — отговори със същото спокойствие Ейдриън. — Хари е ранен само в рамото.
Тръгнахме бавно нагоре по стълбата. След четири стъпала пак спрях и го погледнах въпросително:
— Сигурен ли си, че Хари ще оздравее, Ейдриън? Не го ли казваш само за да се почувствам по-добре?
Той отговори на погледа ми и сивите му очи ме погледнаха сериозно, изпълнени с разбиране.
— Вярвай ми, Кейт. Виждал съм всевъзможни рани и можеш спокойно да ми повярваш, като ти казвам, че раната на Хари не е опасна за живота.
Повярвах му. Затворих очи и коленете ми поддадоха, толкова голямо беше облекчението ми. Ейдриън усети, че ще падна, вдигна ме на ръце и ме отнесе в спалнята ни.
— Погрижете се за съпругата ми — нареди той на уплашената Жанет и ме положи на леглото. — Ще дойда пак, когато лекарят прегледа Хари — обеща той и отиде при брат си.
Казах на Жанет да ме съблече и я помолих да запали огън и да си отиде. Увих се в копринената покривка на леглото и седнах в големия люлеещ се стол пред камината, за да се моля за Хари.
Минаха няколко часа, преди Ейдриън да се върне. Когато ме видя в стола пред камината, той се намръщи недоволно и заяви:
— Трябваше да бъдеш в леглото.
— Не можех да заспя, преди да разбера какво е казал лекарят.
Ейдриън прекоси бавно помещението и се облегна на перваза на камината, откъдето можеше да вижда лицето ми. Изглеждаше толкова уморен, че сърцето ми се сви от божа.
— Лекарят извади куршума — обясни той. — Хари се държа много смело. Налях го с бренди и сега спи. Ще се преоблека и ще ида в стаята му, в случай че има нужда от нещо.
— Толкова съжалявам, Ейдриън — проговорих с треперещ глас. — Само аз съм виновна за раняването на Хари. Ако не се бях държала като глупачка, това никога нямаше да се случи.
Ейдриън ме погледна с потъмнели очи.
— Така е, Кейт, постъпила си глупаво и необмислено. Как ти хрумна да отидеш сама в градината посред нощ?
— Изобщо не помислих, че може да е клопка — отвърнах съкрушено. — Не мога да си обясня как Хари е разбрал къде да ме търси…
Около устата на мъжа ми се врязаха дълбоки резки на умора. Като че не беше спал от три дни.
— Взела си палтото на мис Елсуърт — отговори той. — Тя и Хари искали да се разходят в градината и отишли да вземат палтото й, но не го намерили. На неговото място Хари намерил съобщението, което си получила. Явно си го оставила, без да се замислиш. Цяло чудо е, че Хари го е прочел.
Гледах го втренчено.
— Защо го е направил?
Ейдриън поклати глава.
— Ще го попитаме, когато се почувства по-добре. Онова, което ти разказах дотук, е версията на мис Елсуърт.
— Значи Хари е прочел съобщението, грабнал е машата и е хукнал да ме спасява?
— Точно така. Но първо помолил мис Елсуърт да ми донесе писмото. — Сенките около очите и бръчките около устата се задълбочиха. — Добре че не е тръгнал лично да ме търси. Ако го беше направил, щеше да закъснее фатално.
— Ейдриън, Стейд искаше да си отмъсти — обясних глухо. — Искаше да ме убие, защото го изобличих пред Жокей клуб. — Потреперих от внезапен студ и се увих по-плътно в одеялото. — Той е зъл човек, зъл и отмъстителен.
— Права си — отговори беззвучно Ейдриън и извърна лице.
Копнежът ми да се сгуша в обятията му беше толкова силен, че изпитвах болка. Но разстоянието между нас беше не само телесно. Моята необмислена постъпка едва не бе убила брат му. Нима можех да очаквам, че ще се опита да ме утеши? Можех ли да посмея да му предложа утеха?
Стиснах одеялото с такава сила, че кокалчетата на пръстите ми побеляха.
— Много съжалявам — повторих.
Ейдриън ме погледна намръщено.
— Не разбирам защо не си изпратила за Хари, когато си получила съобщението на Стейд.
Макар че бях много развълнувана, не ми убягна, че той не бе попитал защо не съм изпратила за него. Разстоянието помежду ни се увеличаваше с всяка дума.
— Защото изобщо не бях в състояние да мисля — отговорих с мъка. — Едва в градината осъзнах каква грешка съм извършила, но Стейд ме залови, преди да съм успяла да се върна в къщата.
— И те е завлякъл в къщичката?
— Да. — Гласът ми укрепна. — Искаше да ме застреля и пръстът му беше на спусъка. Точно в този момент се появи Хари и се нахвърли върху него в гръб, така че изстрелът пропусна целта си. Хари го удари с машата по главата и падайки, Стейд даде втори изстрел. Той рани Хари. Двамата паднаха едновременно.
Мълчание. Ейдриън несъзнателно прокара длан по лицето си.
— Толкова съжалявам — повторих като папагал, който е научил само тези думи.
Ейдриън свали ръката си и ме дари с принудена усмивка, в която очите му останаха безучастни.