— Все пак тази нощ ни донесе и нещо добро — проговори той.
— И какво е то? — попитах объркано.
— Веднъж ми каза, че Хари много иска да извърши нещо героично, помниш ли? Е, днес той наистина се прояви като герой, Кейт. Спаси ти живота.
Примигнах.
— Изобщо не бях помислила за това, но си прав, Ейдриън. Ако Хари не беше дошъл точно навреме, сега щях да бъда мъртва.
— Да, и дори е ранен. След ден или два ще бъде изпълнен с възхищение към себе си.
Погледнах дълбоко в сериозните му очи.
— Хари няма да умре, нали? — Гласът ми пресекваше.
— Не, Кейт, Хари няма да умре. — Ейдриън се отблъсна от камината. — Но аз трябва да бъда до него. Няма да се учудя, ако вдигне температура.
— Бих искала да ти правя компания — предложих колебливо.
Той отказа, без да се колебае.
— Иди си легни, Кейт. Изглеждаш като призрак. Преживяла си страшен шок, а не бива да рискуваш да загубиш детето.
— Не, разбира се, че не — отговорих измъчено.
— Тогава си легни — повтори той. — Можеш спокойно да предоставиш Хари на мен.
Хари се събудил малко преди разсъмване с висока температура. Лекарят дошъл пак и му предписал някаква отвара. Предложил също да му пуснат кръв, но Ейдриън отказал.
Денят се влачеше безкрайно бавно. Следобед останах два часа при Хари, за да може Ейдриън да поспи. Трескаво горящите очи и зачервената кожа на ранения ме уплашиха до смърт. Ала умът му беше ясен. Той ме позна и направи шеговита забележка за вниманието, с което го обграждаме.
— Хари, чувствам се толкова виновна — признах през сълзи аз. — Ако не бях направила онази глупост, нямаше да те ранят. Но съм ти безкрайно благодарна. Ти ми спаси живота.
— Онзи негодник щеше да те застреля.
— Да, наистина щеше да го направи. Никога през живота си не съм била толкова радостна да видя някого, както теб в онзи страшен миг. — И повторих: — Ти ми спаси живота.
Очите му засвяткаха дяволито.
— Ще ми дадеш ли глътка вода, Кейт?
— Разбира се.
Седнах до него, улових ръката му и заговорих за незначителни неща. След малко вниманието му се отклони и погледът му се устреми към вратата.
Когато най-после се появи Ейдриън, Хари го посрещна с видимо облекчение.
— Е, как си, момчето ми? — попита бащински големият брат и седна насреща ми от другата страна на леглото.
— Добре съм — отговори с усмивка Хари. — Кейт е много внимателна към мен.
— Така си и мислех, но ще трябва да се задоволиш с моята компания. Кейт ще се разходи в градината с лейди Мери.
Разходка с лейди Мери? Това бе последното, което бих искала да върша в момента, но не можех да откажа. Станах и промълвих:
— Колко мило.
Ейдриън сложи ръка върху челото на Хари.
— Още съм топъл — промърмори брат му.
— При рана от куршум често се вдига температура — обясни Ейдриън. — Виждал съм го хиляди пъти. След няколко дни ще си отново на крака, Хари.
Младият мъж устреми поглед към лицето на брат си и Ейдриън му се ухили.
— И не смей да се оплакваш, братчето ми. Намираш се в хубава топла къща, лежиш в меко легло, до което стои красива жена и се възхищава от героизма ти. Трябва да знаеш, че това е много по-добре от някаква си мръсна палатка в Испания!
— Нямах представа, че се оплаквам — промърмори Хари.
Ейдриън хвърли бърз поглед към мен и с едва забележимо движение на главата ми посочи вратата. Целунах горещото чело на Хари.
— По-късно ще намина пак.
Той кимна.
— Време за следващата доза лекарство — обяви Ейдриън и Хари простена недоволно.
Оставих ги сами.
Лейди Мери ме очакваше в горния край на стълбището. Тъй като не ми хрумваше никакво извинение, за да откажа разходката, тръгнах с нея. На терасата към нас се присъедини мистър Белертън.
— И вие ли имахте висока температура след раняването си, мистър Белертън? — попитах страхливо, докато вървяхме по една от настланите с чакъл алеи в градината на лейди Барбъри.
— Но разбира се, лейди Грейстоун — отговори той.
Почувствах се малко по-добре.
— Разтревожена съм, че девер ми има температура — доверих му. — Изглежда много зле.
— Къде е ранен, лейди Грейстоун?
— В дясното рамо.
— Куршумът остана ли в раната?
— Да, лекарят трябваше да го извади.
— Затова е вдигнал температура — заключи мистър Белертън. — Винаги става така, когато изваждат куршум от тялото.
— Но пациентът винаги се възстановява, нали? — Не можех да скрия страха си.
— В повечето случаи — отговори кратко мистър Белертън.
Спрях като ударена.
— В повечето случаи? Мъжът ми каза, че според него Хари ще се оправи.