— Къде са ботушите ти?
— Май ги оставих до огъня — отговори колебливо той и хвърли поглед през рамо.
Донесох ботушите и му ги пъхнах в ръцете, след което го побутнах към вратата. Ейдриън кимна уморено, но на прага спря още веднъж и помоли:
— Повикай ме, щом дойде лекарят.
— Обещавам ти — отговорих твърдо. Той излезе в коридора, а аз затворих тихо вратата и седнах до леглото на Хари.
Хари се събуди в девет и изръмжа, че е гладен. Една прислужница донесе чаша бульон и го нахраних, защото той не можеше да държи лъжицата. След това отново заспа.
Малко преди обед се събуди отново точно когато трябваше да дойде лекарят, за да му смени превръзката. Казах му, че чакаме лекаря, и той се намръщи.
Прехапах устни и проговорих с мъка:
— Чувствам се толкова виновна, като те гледам как страдаш.
Мрачното му лице моментално се разведри.
— Не бива да се измъчваш, Кейт — отговори рязко той. — Раната ми е лека. След няколко седмици ще бъда съвсем здрав.
Опрях лакти на леглото и заявих твърдо:
— Ако не беше дошъл точно навреме, сега щях да гния под земята, Хари.
Той престорено потрепери.
— Защо винаги избираш такива драстични думи?
— Казвам истината. — Приближих главата си до неговата. — Ейдриън каза, че си намерил бележката на Стейд в стаята с палтата. Попитах го какво те е накарало да я прочетеш, но той не можа да ми отговори.
— Видях името ти — отвърна бавно той. — Знаеш, че никога не чета чужди писма, но като видях тази бележка, изпитах някакво странно чувство. Изобщо не помислих редно ли е, грабнах я и я прочетох.
— И веднага си тръгнал да ме търсиш!
Той кимна.
— Дадох писмото на мис Елсуърт и я помолих да потърси Ейдриън. После грабнах първия тежък предмет, който ми попадна пред очите, и хукнах към градината. Защото веднага бях разбрал, че ще се случи нещо лошо. Нещо много, много лошо.
Наведох се над него и го целунах съвсем леко по устата.
— Благодаря ти, Хари — прошепнах трогнато.
Бледите му бузи се оцветиха в тъмночервено.
— Ти спаси два живота — доверих му с усмивка.
— Два ли? — Той ме погледна объркано.
— Надявам се, че ще станеш кръстник.
Най-после Хари разбра за какво намеквах и лицето му грейна в усмивка. Посегна към пръстите ми със здравата си ръка и ги стисна развълнувано.
— Това е чудесна новина, Кейт!
Стиснах ръката му и пошепнах:
— О, Хари, толкова ме беше страх за теб… — Сълзите, които в последно време изобщо не можех да удържам, потекоха по бузите ми.
— Аз съм съвсем добре, Кейт — побърза да ме увери той. — Затова, ако обичаш, си спести тревогите.
Примигнах и се опитах да се овладея.
— Изглеждаш ужасно — прошепнах с добре изигран ужас и подсмръкнах. — Не понасям небръснати мъже. Всъщност аз изобщо нямах представа, че ти расте брада, Хари. — Плъзнах ръка по сребърните косъмчета на бузата му.
Погледът на Хари се устреми към вратата.
— Ейдриън! — извика зарадвано той. — Вече се питах къде си изчезнал.
Косата на Ейдриън беше грижливо сресана, бузите избръснати, дрехите му бяха в пълен ред и въпреки това изглеждаше така, сякаш всички мускули под кожата му се бяха опънали.
— Как се чувстваш, Хари? — попита с привидна небрежност той.
— Много добре — отговори брат му. — Кейт през цялото време ми говореше и почти забравих болките в рамото.
Ейдриън застана с гръб към мен и не можах да видя лицето му, но когато проговори, тонът му беше напълно равнодушен:
— Да, Кейт може да бъде много изобретателна.
— Можеше да си починеш още малко — усмихна се Хари. — Сигурно си напълно изтощен, Ейдриън. През последните два дни беше винаги до мен, когато отварях очи.
— В армията свикнах да спя винаги и навсякъде, където имах сгоден случай — отговори Ейдриън. — През последните дни спах чудесно в креслото до леглото ти.
— Е, трябва да призная, че съм ти много благодарен за присъствието — промълви с леко смущение Хари. — Благодаря ти, Ейдриън.
— Аз трябва да ти бъда благодарен — отговори сериозно мъжът ми. — Все пак ти спаси живота на Кейт, Хари.
27
Дойде лекарят и потвърди, че състоянието на Хари се е подобрило значително. Когато трябваше да сменят превръзката, ме изпратиха навън. Слязох в салона, за да занеса добрата вест на домакините ни.
Повечето гости си бяха заминали предния ден, тъй като надбягванията бяха свършили. Освен моето семейство бяха останали само мистър Белертън, лейди Мери и майка й. Всички бяха много загрижени за Хари и сър Чарлс Барбъри заяви, че са склонни да изправят Стейд пред съда, ако дам съгласието си да се явя като свидетел.