— За съжаление това ще бъде тежко изпитание за вас, мила — завърши извинително той.
— С радост ще застана на свидетелското място — отговорих твърдо. — Сигурна съм, че и Хари ще даде показания.
Сър Чарлс въздъхна.
— Да… Хмм… Боя се, че това не може да се избегне. Този път Стейд няма да се измъкне ненаказан. Опитът за убийство на графиня Грейстоун тежи много повече от кражбата на коня.
Много ми се искаше да го попитам дали щяха да осъдят Стейд, ако се беше опитал да убие обикновената мис Фицджералд, а не съпругата на граф Грейстоун, но бях достатъчно умна да си замълча.
Ейдриън слезе да обядва с нас.
— Брат ми спи — отговори той на загрижения въпрос на сър Чарлс. — Смяната на превръзката е доста болезнена процедура.
Бедничкият Хари…
Ейдриън дари домакина си с разкаяна усмивка.
— Сигурно не сте очаквали да се задържим толкова дълго в дома ви, сър Чарлс. Много съжалявам, но не ми е възможно да пренеса брат си в Лондон през следващите няколко дни.
— Скъпи лорд Грейстоун! — Сър Чарлс разпери ръце и продължи успокоително: — Бъдете уверен, че за мен е удоволствие да удължите престоя си в дома ми. Не ви разрешавам да пътувате, преди състоянието на мистър Удроу да се е подобрило.
— Много сте добър — отговори искрено Ейдриън.
— Е, чак пък толкова! Гледайте на Харли хол като на свой дом. И не се колебайте да искате всичко, от което се нуждаете. За мен е чест да пребивавате в дома ми.
Ейдриън отговори учтиво на този емоционален изблик и най-после седнахме на масата.
Следващите дни минаха бавно. Хари се чувстваше много по-добре и непрекъснато се оплакваше, че му е скучно. Прекарвах много време до леглото му, за да го развеселявам. Часове наред играехме пикет и загубите ми бяха зашеметяващи.
С Ейдриън живеехме като двама непознати, принудени да споделят една квартира, като през цялото време се стараехме да не си пречим и да се срещаме колкото се може по-рядко. Смелото ми решение да му призная любовта си беше заличено в момента, когато видях как нежно целуна ръка на лейди Мери.
Съзнавах, че необмислената ми и прибързана постъпка онази вечер, която едва не бе струвала живота на брат му, го е настроила срещу мен. Само вроденото му великодушие не му разрешаваше да заговори открито за това, но аз усещах презрението му в студенината на погледа, чувах го в равнодушния тон, когато беше принуден да се обърне към мен по някой, засягащ и двама ни, въпрос.
Бях достатъчно честна да не му се сърдя, че ме укорява строго за проявената глупост — аз самата се обвинявах горчиво за стореното, — но не можех да му простя за лейди Мери. За да влошат още повече нещата, херцогинята и дъщеря й също останаха в Харли хол. Това ми даде обилен материал за самоизмъчване, като непрекъснато си рисувах как лейди Мери и съпругът ми се разхождат в градината или излизат на езда под ярката слънчева светлина, докато аз съм принудена да си стоя вкъщи и да играя пикет с все по-раздразнителния Хари.
Когато Хари най-после се разбунтува и изиска от лекаря да му разреши да се върне в Лондон, аз веднага застанах на негова страна. Лекарят отстъпи пред настояванията ни и заяви, че можем да тръгнем още на следващата сутрин. Вечерта слязох в салона с много по-ведро лице. От сърцето ми беше паднал камък. Постоянно си повтарях, че за последен път ще седна на масата с лейди Мери и ще си разменяме учтивости.
Лорд Барбъри ме поздрави в салона с крайно неприятна вест. Преди два дни маркиз Стейд избягал от къщата си и не могли да го заловят. Предполагали, че е потърсил убежище на континента, тъй като видели яхтата му в пристанището на Алдебърг.
Лорд Барбъри ми съобщи всичко това с такова преувеличено съжаление, че побеснях от гняв.
— Искате да кажете, че Стейд изобщо не е бил арестуван, така ли? — попитах рязко.
Явно тонът ми го обезпокои, защото хвърли нервен поглед към Ейдриън, който стоеше зад мен.
— Не забравяйте, че той беше ранен, лейди Грейстоун — проговори неспокойно той.
— Нямах представа, че един удар по главата може да изкупи опит за убийство — отговорих още по-сърдито.
Лорд Барбъри погледна отново към Ейдриън, но тъй като мъжът ми не каза нито дума, се принуди да отговори.
— Естествено раняването не оправдава извършеното от него, мила моя. Исках само да кажа, че властите очевидно са сметнали раняването му за достатъчно тежко, за да не го арестуват.
— Никой ли не помисли, че трябва поне да се охранява къщата му? — продължих безмилостно.
— Ами… да, явно не са помислили — отговори сър Чарлс.
Усетих как някой застана до мен и познах парфюма на Луиза. Сетих се още нещо и отново се обърнах към лорд Барбъри: