— Яхтата на Стейд все още ли е в пристанището на Алдебърг?
Домакинът ме погледна нещастно.
— Ами… не — отговори едва чуто той.
— Никой ли не заподозря нещо лошо, когато яхтата му изненадващо се появи в пристанището, преди да го арестуват? — попитах гневно.
Лорд Барбъри реагира с мълчание.
— Лейди Грейстоун, Стейд никога няма да се завърне в Англия — отговори ми вразумително мистър Белертън. — Ще прекара остатъка от живота си в изгнание. Това е много тежко наказание.
— За мен не е — отговорих решително.
В този момент получих подкрепа от жената, която се опитвах да намразя.
— Аз съм напълно съгласна с лейди Грейстоун — заяви лейди Мери. — Според мен цялата история със Стейд е жалък провал.
— Това е и моето мнение — подкрепи я убедено Луиза.
Най-после в разговора се намеси Ейдриън.
— Мисля, че лейди Барбъри очаква да седнем на масата.
По време на вечерята бях в ужасно настроение. Беше ми ясно, че властите бяха благоприятствали бягството на Стейд и нямаха намерение да го преследват. Колкото повече размишлявах, толкова повече се усилваше гневът ми. Когато веднага след вечеря заявих, че ще се оттегля, лорд Барбъри въздъхна облекчено.
Хвърлих поглед в стаята на Хари с надеждата да го заваря буден и да му разкажа какво се е случило, но той спеше дълбоко и спокойно. Разочарована, продължих по коридора към спалнята, която споделях със съпруга си. Жанет не беше там, но аз и нямах намерение да я викам. Затворих вратата и се заразхождах нервно напред-назад.
Ейдриън се качи горе след около час, а аз все още кръстосвах пред камината. Щом чух стъпките му, се обърнах като ужилена и изкрещях:
— Нарочно са го оставили да избяга!
Той затвори вратата зад гърба си и пристъпи към мен.
— Да, Кейт, боя се, че си права.
— Но защо, за бога? — Все още не бях намерила отговора на този въпрос. — Никой не оспорва вината му. Защо просто го оставиха да избяга? — Бях разпуснала косата си и сега напразно се опитвах да пригладя разбърканите къдрици. — Нищо не разбирам — промълвих безпомощно.
Ейдриън въздъхна.
— Кейт, ти си единственият човек, който не разбира. При това обяснението е съвсем просто. Властите улесниха бягството на Стейд, за да спестят на английската аристокрация неловкостта да води съдебен процес пред Горната камара.
Гледах го, без да кажа нито дума.
— Може би не ти е съвсем ясно — продължи той, — че като член на Горната камара Стейд може да бъде съден само от равни нему хора.
— Не ме е грижа къде ще се състои процесът — отговорих сърдито. — Искам само справедливост, Ейдриън.
Той реагира с вдигане на раменете. Как смееше!
— Всички искат справедливост, Кейт — отвърна уморено той, — но твърде малко я получават. Белертън каза истината. Стейд ще бъде достатъчно наказан с пожизнено изгнание.
— Ти като че ли одобряваш поведението на властите? — попитах смаяно.
— Какво поведение? Никой не е помогнал на Стейд да избяга — отговори той. — Измъкнал се е със собствени сили и средства.
— Има твърде много престъпления, допуснати поради чужда небрежност, Ейдриън — отговорих гневно. — Не се опитвай да ми втълпиш, че бягството на Стейд не е плод на тайно разбирателство.
Сивите му очи бяха тъмни като зимно небе.
— Кейт, по-добре е да обсъждаш грижите си с Хари, а не с мен. Аз съм възрастен човек и не мога да си позволя да мечтая за съвършен свят.
Пред очите ми се спусна червена мъгла. Стиснах ръце в юмруци, но веднага ги скрих в полите си, защото щях да го ударя. Погледнах го с цялата си надменност и попитах през здраво стиснати зъби:
— Ти ме смяташ за дете?
— Не, макар че явно не си в състояние да схванеш реалната ситуация — отговори равнодушно той.
— Стейд уби баща ми. — Дишането ми пресекваше. — Не искам той да си живее спокойно в Париж, Ейдриън. Искам да бъде наказан със смърт.
— Той се опита да те убие. Опита се да убие брат ми. Аз не изпитвам съчувствие към Стейд. Но въпреки това съм на мнение, че изгнанието е най-доброто решение.
Ейдриън беше твърд и непоколебим, както винаги, но аз усетих в тона му нещо като умора и униние, което веднага събуди вниманието ми.
— Защо? — попитах много по-меко.
Той отиде бавно до камината и се загледа в пламъците.
— Защото ще бъде много лошо да съсредоточим вниманието на страната върху един престъпник, който в крайна сметка няма никакво значение.
При тези думи отново ме обзе луд гняв, но не реагирах. Ейдриън очевидно очакваше гневно избухване, но когато то не последва, се обърна бавно към мен.
— Структурата на нашето общество и без това е силно увредена, а един процес в Горната камара ще допринесе значително за увеличаване на съществуващото разделение. Реформаторите ще използват случая за нови атаки срещу аристокрацията, а правителството ще бъде принудено да се отбранява и ще гласува много по-твърди и дори жестоки мерки срещу народа. Процесът срещу Стейд не може да донесе нищо добро. Дори напротив, може да отприщи непредвидими процеси.