Дълго гледах мълчаливо обявата. След това върнах вестника на Хари и попитах тихо:
— Ейдриън видя ли го вече?
— Показах му го преди малко — съобщи с усмивка Хари. — Оказа се, че той е знаел отпреди и не се изненада. Лейди Мери му се доверила в Харли хол.
Сега вече загубих ума и дума. Отворих уста и не можах да я затворя.
— Какво ти стана, Кейт? — попита уплашено Хари.
— Тя му е казала?
— Точно така. Самият Ейдриън ми го каза преди малко.
— В Харли хол?
— Точно така — повтори нетърпеливо Хари.
— А каза ли ти кога?
Хари въздъхна театрално и извъртя очи.
— Моля те, важно е — настоях напрегнато аз.
— Доколкото си спомням, казала му го е под най-строга тайна вечерта, когато бяха танците.
— А каза ли ти случайно дали са били вън на терасата? — попитах с треперещ глас.
— Май че беше точно така.
— Велики боже…
Хари сгъна вестника и го сложи на столчето до дивана.
— Няма ли най-после да ми обясниш какво означаваше този подробен разпит? — попита сърдито той.
— О, Хари, аз съм глупачка!
Хари се ухили.
— Това не е новост за мен.
Бутнах на пода „Морнинг пост“ и се отпуснах тежко на столчето. Така лицето ми беше на еднаква височина с това на Хари. Погледнах го сериозно и се изповядах:
— Бях ужасно ядосана на Ейдриън, защото видях как целуна ръка на лейди Мери на влизане от терасата. Повярвах, че все още е влюбен в нея. Но сега вярвам, че е било само галантен жест, когато тя му се е доверила за годежа.
Хари ме погледна изумено.
— Наистина ли си вярвала, че Ейдриън е влюбен в лейди Мери? Ти да не си си загубила ума, Кейт?
— Слушай, Хари, имах напълно сериозни основания да го вярвам — защитих се аз. — Все пак Ейдриън щеше да се жени за нея, преди Шарлууд да го принуди да ме вземе за жена. Защо да не вярвам, че продължава да я обича?
— Ейдриън е влюбен, скъпа моя, но не в лейди Мери — заяви високо и ясно Хари.
Погледнах го с копнеж.
— Мислиш ли, че ме обича поне малко?
Хари ме погледна съчувствено, като че имаше пред себе си идиотка.
— Кейт, Ейдриън не отделя поглед от теб. Ти си го омагьосала. Не мога да проумея как така не го усещаш.
Гледах го замаяно, неспособна да кажа нито дума. Ами ако Хари имаше право?
— За съжаление Ейдриън ми е много сърдит — промърморих унило. — Първо, защото по моя вина едва не те убиха, и второ, защото още преди това предизвиках гнева му. Не биваше да крием от него, че разследваме смъртта на татко. Това го обиди.
— Не преувеличавай, Кейт.
— Не преувеличавам — отговорих мрачно. — Когато го помолих да дойде с мен на изслушването в Жокей клуб, той отказа категорично. Заяви ми, че не се нуждаем от него и че дотогава сме се справили много добре и сами.
Хари потърка съвършено оформения си нос.
— Е, ако това не казва всичко, тогава не знам…
— Какво искаш да кажеш?
— Велики боже, Кейт! Защо не помислиш малко? Знаеш ли, че Ейдриън никога не се е цупил? Никога! Ти го докара дотам!
Припомних си разговора с Ейдриън и се сетих още нещо.
— Знаеш ли, според мен в думите му звучеше ревност — проговорих замислено аз.
Хари ме зяпна уплашено. Размърдах се неспокойно на столчето.
— Виж, Ейдриън каза, че ние с теб сме много близки приятели — продължих. — А когато се оплаках, че лорд Барбъри е оставил Стейд да избяга, той ме посъветва да не се явявам пред него с детинските си оплаквания. Бил твърде възрастен, за да ги приеме сериозно.
Хари отново потърка носа си.
— Като си помисля, че цял живот съм ревнувал Ейдриън, това е много приятен обрат.
— Ти не ревнуваш Ейдриън — възразих сърдито. — Ти го обичаш и му се възхищаваш. Това не е едно и също.
— Разбира се, че го обичам и му се възхищавам. — Хари вдигна едната си вежда. — Но той поставя прекалено високи изисквания, Кейт.
— Веднъж му казах, че искаш да бъдеш като него, но не знаеш как.
Хари ме погледна пронизващо.
— И какво ти отговори той, Кейт?
— Помня точно думите му: „Не бива да желае да бъде като мен, трябва да стане такъв, какъвто е самият той.“
Хари се усмихна меланхолично.
— Такъв си е Ейдриън…
— Той беше искрен, Хари. И е прав.
— Знам, знам.
Прехапах устни.
— Да бъдеш като Ейдриън, не е чак толкова страхотно, колкото си го представяш — заявих решително.
Хари ме погледна скептично.
Погледнах вестника в краката си и обясних:
— Веднъж ме попита дали знам, че носи вина за хиляди мъртви.