„При мен си на сигурно място.“
Той беше казал това и беше напълно сериозен. Той беше човек, който считаше за свой дълг да защитава по-слабите. Беше предпазвал брат си и сестра си от гнева на жестокия баща. Беше се оженил за мен, защото беше разбрал, че се страхувам от вуйчо си. Дори когато се любеше с мен, той се ръководеше от чувството си за дълг и от инстинкта си да закриля по-слабите.
При него бях на сигурно място. Въпросът беше, дали и той може да се чувства сигурен с мен.
Чувството, което изпитвах към него, беше силно и собственическо. Аз желаех страстта му, исках я само за себе си. Ако обаче се оставех на чувствата си, щях да задуша него и да унищожа себе си.
Преди да заспи, Ейдриън бе духнал свещта и в спалнята цареше пълен мрак. Не знам колко време съм лежала будна, вслушвайки се в дишането му и в шума на дъжда, при което бурята, която бушуваше в сърцето ми, беше много по-силна от тази навън. Дъждът престана малко преди разсъмване, когато вече се бях примирила с онова, което трябваше да направя.
Не можех да товаря Ейдриън с любовта си. Той не ме беше помолил да го обичам и с нищо не ми подсказваше, че желае любовта ми. Трябваше да крия чувствата си от него и да го оставя свободен.
Изпълнена с болка, си повтарях, че това щеше да се осъществи много по-лесно, ако бях негова икономка, а не негова съпруга.
12
На следващата сутрин Ейдриън потегли на път с лейтенант Стейпъл. Станахме на зазоряване и аз със смела усмивка му пожелах добър път. Скоро след това се сбогува и Пади, като обеща да пише или да се върне веднага щом научи нещо.
След като и двамата заминаха, се почувствах изоставена. За да се развлека малко, реших да пояздя Евклид. Хари, който настоя да ме придружи, и ратаите в обора насядаха по оградата, за да гледат как правя упражнения с жребеца. Евклид изпълни няколко особено успешни пируета в галоп, а за следващия „пасаж“, които е един от най-трудните, не му достигна само малко повечко сила. Наистина прекрасно животно.
След като свърших с Евклид, заповядах да оседлаят Елза и Хари ме изведе на дълга разходка, за да ми покаже имението. Докато обикаляхме, му предадох разговора си с Пади.
— Той тръгна обратно за Ирландия и ще се опита да открие нещо във фермата — заключих.
— Така значи… — Хари смръщи чело. — Разказа ли на Ейдриън за подозренията си?
— Не. — Гледах напрегнато пътя пред себе си между ушите на Елза. — Нямахме време.
— Хмм — промърмори Хари. Усещах погледа му върху себе си, но не исках да го погледна. Вместо това вдигнах глава към яркосиньото небе.
Като че ли нощната буря беше помела и последните остатъци от зимата, толкова ясно беше небето, толкова свеж и чист въздухът. Дишах дълбоко и оглеждах голите зимни поля, които се простираха от двете страни на черния път.
— Още няколко дни като този, и селяните ще започнат да орат — каза Хари.
Никога не бях живяла достатъчно дълго на едно място, за да проследя какво правят селяните през годината, и сега попитах с искрен интерес какво садят в имението.
Хари, който беше отраснал тук, отговори веднага:
— Най-вече житни култури — ечемик, овес и пшеница. Земята, която виждаш, е дадена под аренда заедно с къщите. Повечето от арендаторите ни обработват тези земи от поколения.
През последната половин миля пътят леко се изкачваше. Скоро стигнахме билото на хълма и слязохме от другата му страна. По продължение на пътя се простираха ниви, очертани с живи плетове. На половината височина вдясно видях малка къща със сламен покрив. Когато наближихме, видях и дворче с малка кошара, очевидно предназначена за свиня. Един мъж майстореше нещо на покрива на кошарата. Явно свинята от миналата година е била заклана за Коледа и сега обиталището й се подготвяше за следващата.
— Здрасти, Блекуел! — извика дружелюбно Хари, когато стигнахме двора.
— Мистър Хари! — Среден на ръст мъж с безизразно лице и на средна възраст пристъпи към оградата. — Мирише на пролет — продължи весело той.
— Така е. — Хари се обърна към мен: — Кейт, това е Джон Блекуел, един от арендаторите ни. — Той погледна отново селянина. — Блекуел, трябва да направиш реверанс пред новата графиня Грейстоун.
Мъжът изобщо не се учуди. Вероятно арендаторите знаеха от слугите какво ставаше в господарската къща. Когато ми се усмихна, видях грозно счупен преден зъб.
— Радвам се, милейди. Добре дошли в Грейстоун — поздрави той и приглади къдриците си.
— Благодаря ви, мистър Блекуел — отговорих сериозно аз.
— Тази сутрин негова светлост замина за Лондон — съобщи Хари. — Поръча да ти предам, че ще потърси добър очен лекар и ще уговори кога да отидеш на преглед с дъщеря си.