Трябваше да побързам. Естествено мисис Пипен щеше да остане в Грейстоун, но Уолтърс, Реми и една малка армия слуги, прислужнички, чистачки и коняри щяха да заминат с мен за Лондон, за да поддържат домакинството на Гросвенор скуеър. Даже Уелингтън не би успял да събере толкова много хора и да ги отведе от едно място на друго без произшествия и проблеми, както се удаде на мен. В деня, когато трябваше да замина за Лондон, наминах набързо в Ламбърн, за да се сбогувам със семейство Ноак.
Двамата мили старци бяха извън себе си от радост, когато им разказах, че предстои да бъда представена в двореца, а мисис Ноак настоя да й опиша всичките си нови рокли и шапки.
Мистър Ноак ни слушаше учтиво, но се интересуваше много повече от мнението на Ейдриън за безредиците в страната.
— Вижте, мистър Ноак, не знам какво би могъл да направи Ейдриън — отговорих открито. — Единствената практическа стъпка е да гласува за отмяната на закона за зърното.
— Не вярвах, че ще доживея деня, когато Англия ще бъде завладяна от простолюдието — въздъхна той. — Ако правителството не вземе твърди мерки, и у нас ще избухне революция като във Франция.
— Хората гладуват, мистър Ноак, и не могат да си намерят работа.
— Прекалено много хора отидоха да живеят в градовете — възрази той.
— Повечето бяха принудени, мистър Ноак — напомних му аз. — След края на войната много моряци и войници бяха уволнени от армията. За тях няма място на село и те също отидоха в градовете. Там пък няма никаква работа за тях.
Старецът изръмжа нещо неразбрано.
— Стига сме говорили за политика — намеси се решително мисис Ноак. — Надявам се, че днес имате апетит, милейди, защото съм опекла любимия ви плодов сладкиш.
Уверих я, че съм гладна като вълк, и останалата част от прощалното посещение премина много приятно. На следващия ден заминах за Лондон с Луиза и Хари.
13
Преместването мина учудващо спокойно и без бъркотия. Когато пристигнах в градския дом на семейство Грейстоун на Гросвенор скуеър, конете бяха на мястото си в обора, персоналът се беше нанесъл в отредените му стаи, във всички помещения бяха поставени свежи цветя, а Реми беше приготвил за вечеря едно от любимите ми рагута. Запознах се с мисис Ричардс, лондонската икономка, и тя ме разведе из къщата, която беше просторна и елегантна, но без дворцовото величие на семейното имение.
На следващия ден Луиза ме завлече на Бонд стрийт, за да пазаруваме — напълно безполезно мъчение, което обаче й достави огромно удоволствие. Нямах кураж да я лиша от това приятно преживяване. Когато я залових да гледа с копнеж шапката, изложена на една витрина, се сетих, че тя няма собствени пари, и реших да й предоставя половината от джобните си пари под претекст, че такава е волята на Ейдриън.
На втория ден по обед излязох с Елза на разходка в Хайд парк. Тревожех се, че движението по улиците ще уплаши животното, затова помолих Хари да ме придружи. Той яздеше един кротък кафяв кон, който се разбираше отлично с Елза. Благодарение на ненарушимото спокойствие на Монарх и на моите окуражителни забележки, придружени от непрестанно потупване по шията, успяхме да стигнем без особени премеждия до парка.
Въздъхнах облекчено, когато минахме през портата. Ако нещо се случеше с Елза, Ейдриън щеше да ме убие.
— Бедната кобила никога не е виждала такова движение по улиците — отбеляза Хари, докато се движехме бавно по алеите. Листата им бяха наситен озелени, цвят, характерен само за пролетта, и аз бях изпълнена с радост. Пролетта беше любимият ми сезон. — Много ме беше страх да не свършиш под колелата на някоя каруца — продължи иронично той, — но Елза притежава разума и издръжливостта на стар боен кон.
— Милата Елза има ум в главата си — отговорих сериозно аз. — И ми се доверява.
Яркосиньото небе над дърветата беше обсипано с къдрави бели облачета, толкова съвършено подредени, като че бяха излезли изпод четката на художник. Взирах се в небето, без да мисля за коня си, бях отпуснала юздите и се наслаждавах на разходката. В този момент от близкия храст изскочи една катеричка и се стрелна в краката на Елза. Кобилата подскочи, вдигна се два пъти на задните си крака и ме хвърли от седлото.
Бях толкова слисана, че забравих всичко около себе си и изпуснах юздите — смъртен грях, за който татко щеше да ме накаже строго. Паднах толкова тежко на задните си части, че в първия момент не можах да си поема дъх.
За щастие Елза беше изненадана от падането ми не по-малко от самата мен. Вместо да избяга, тя се закова наместо, наостри уши и ме погледна учудено. Изражението й ми казваше съвсем ясно: „Какво правиш там долу?“ Засмях се, без да обръщам внимание на натъртеното си дупе.