— Благодаря. — Ейдриън сгъна бавно документа, сложи го върху резбованата масичка и пристъпи към мен по мекия ориенталски килим. Имах чувството, че иска да ме целуне, а знаех, че не мога да го допусна. Ако ме целунеше, нямаше да мога да се удържа, щях да го прегърна и да отговоря страстно на целувката му. А това окончателно щеше да ме издаде.
Обзета от паника, му протегнах ръка.
Ейдриън спря насред крачка, погледна ме и бавно повдигна едната си вежда. Усетих как бузите ми пламнаха, но не оттеглих ръката си. Най-после той улови пръстите ми, наведе се над тях и ги пусна. Едва тогава се огледа за брат си.
— Здравей, Ейдриън — проговори нервно Хари. — Радвам се, че отново си у дома.
— Не очаквах да видя и теб в Лондон, братко — отговори без следа от усмивка Ейдриън.
— Сметнах, че Кейт има нужда от компания — отвърна Хари.
Ейдриън го погледна изпитателно.
— Луиза не е ли с вас? — Тонът му беше убийствено спокоен и аз най-после разбрах какво имаше предвид Хари, като каза, че Ейдриън може да стане дяволски неприятен.
— Напротив, и тя е тук. — Обърнах се бързо към Хари. Ангелското му лице беше придобило необичайно мрачно изражение, а това не беше начинът да се общува с Ейдриън. — Но си помислих, че ще е по-добре, ако и Хари ме придружи — побързах да добавя. — Той си донесе всички книги и ми обеща, че всеки ден ще учи прилежно.
— Това е прекрасно, Кейт. А доведе ли и свещеника?
Прехапах устни. Ейдриън знаеше много добре, че не можехме да доведем и свещеника в Лондон.
— Не — отвърнах глухо.
— Разбирам. Е, Хари, щом си решил да учиш сериозно, няма ли да бъде най-добре да ти ангажирам домашен учител?
Лицето на Хари помрачня още повече.
— Не виждам смисъл да се задълбочавам толкова в старогръцкия и латинския — проговори дрезгаво той, устремил поглед към килима. — Дяволски досадна работа е да се изучават мъртви езици.
Видях как Ейдриън изкриви устни при тази не особено прилична забележка и побързах да се намеся:
— Няма нищо, Ейдриън, не се засегнах.
Бедният Хари трябваше да си плати, защото аз бях помрачила настроението на брат му, затова затърсих отчаяно някакъв начин да разведря напрегнатата атмосфера.
Хари най-после вдигна очи от килима.
— Ти изобщо не си се мъчил с тези досадни науки, Ейдриън — продължи упорито той и сам влоши положението си. — Чуй ме, аз съм на двадесет години! Не искам да бъда повече ученик. На двадесет ти вече си бил офицер в Испания.
— Да, бях там и видях как убиват хора — отговори мрачно Ейдриън. — А ти вършиш само глупости и допускаш да те изхвърлят от Оксфорд.
Високите скули на Хари се обагриха в тъмночервено.
— Изхвърлиха ме, защото се наскучах там. — Погледът му се отдели от Ейдриън и отново се вторачи в килима. — Обучението в Оксфорд беше толкова… безсмислено.
Възцари се мълчание. Ейдриън наблюдаваше сведената глава на брат си.
— И как възнамеряваш да живееш, щом не искаш да се върнеш в Оксфорд? — попита след малко той. Изнервящото равнодушие отстъпи място на искрен интерес.
Реакцията на Хари беше енергично поклащане на главата.
— Не знам.
— Може би искаш да получиш офицерски чин в кавалерията?
— Сега имаме мир и за кавалерията няма никаква работа. Там би ми било също така скучно като в Оксфорд.
По лицето на мъжа ми пробяга изумление, но той се овладя бързо и отново се вгледа в упорития си млад брат. Подир малко пристъпи мълчаливо към камината и протегна ръцете си към огъня. След минута явно намери решението, защото намести една цепеница с ботуша си и се обърна към нас. Огряна от пламъците, косата му беше повече златна, отколкото сребърна.
— Е, добре — проговори спокойно той. — Няма нужда да учиш повече и можеш да останеш в Лондон. Скоро ще дойде и Каролайн. Мисля, че ще бъде прекрасно да поживеем отново тримата.
Хари се ухили доволно и в погледа му светна обожание.
— Много ти благодаря за великодушието, Ейдриън.
— Ще обсъдим бъдещето ти през лятото, преди да се завърнеш в Оксфорд — добави с лека усмивка брат му.
Хари веднага помръкна и от устните му се изтръгна тежка въздишка. Промърмори някакво извинение, че трябвало да се качи горе и да се преоблече, и побърза да излезе. Вратата се затвори с трясък зад гърба му.
Между веждите на Ейдриън се вряза дълбока бръчка.
— Дано не съм направил грешка — проговори замислено той. — В момента нямам време да се занимавам с него, а неопитно хлапе, което само се чуди как да си убие времето, много лесно може да изпадне в затруднено положение. Той дори не подозира колко опасен е Лондон за такива като него.
— Хари те обожава — отговорих твърдо аз. — Иска да бъде като теб, но не знае как да го постигне.