Бръчката между сребърно русите вежди се задълбочи.
— Не бих искал да се стреми да стане като мен — промълви замислено той. — По-добре е да живее свой живот.
— Съгласна съм, но първо трябва да открие що за човек е и какво иска.
Мъжът ми продължаваше да стои пред огъня, а аз бях до вратата. Той ме погледна и аз разбрах, че чака аз да направя следващата стъпка. Искаше ми се да избягам като Хари, но много по-силен беше напорът да се хвърля в прегръдката му. Тъй като не можех да направя нито едното, нито другото, пристъпих предпазливо към средата на помещението и заговорих оживено:
— Няма да повярваш какво ми се случи преди малко! Елза ме хвърли на земята!
— Нима? — Той ме огледа от главата до петите по начин, който накара всеки нерв в тялото ми да затрепти. — Добре ли си?
Побързах да издигна помежду ни стена от думи, като му разказах всичко за Елза и Евклид. Описах му живота си с Луиза и помощта й в благотворителните акции на свещеника. Разказах за новите си тоалети. Говорих дори за новите очила на Мери Блекуел. Единствената новост от последния месец, която премълчах, бе срещата ми с Шарлууд.
Ейдриън изслуша дългия ми и забележително глупав разказ спокойно и непроницаемо. Когато най-после спрях задъхана, коментарът му гласеше:
— Радвам се да чуя, че си била толкова заета, Кейт.
— Винаги съм желала да имам дом — отговорих по възможно най-глупавия начин.
Той вдигна глава и погледът му потъмня.
— За мен Грейстоун никога не е бил дом — промълви с тиха болка той. — Надявам се, че ти ще го промениш.
Не знаех какво да отговоря.
Ейдриън се отдалечи от камината и аз побързах да се отдръпна. Той спря на вратата, обърна се и посочи писмото, което четеше при влизането ми.
— Сестра ми пише, че ще пристигне в Лондон утре или вдругиден. Мъжът й и двете им малки деца ще бъдат с нея. Би ли помолила мисис Ричардс да приготви стаите им?
— Но, разбира се.
Той ме удостои с учтива усмивка.
— А сега ме извини, скъпа моя, но имам задължения.
— Разбира се — повторих.
Без да каже дума повече, мъжът ми излезе от салона. Дългоочакваната среща се бе състояла и отмина, без да се издам. Защо тогава ми се щеше да се разплача?
В градската къща на Гросвенор скуеър имаше само една господарска спалня. Тя беше необичайно голяма и от двете й страни бяха обзаведени стаи за преобличане. В стаята на графинята имаше огромни гардероби, високо огледало, масичка за фризиране с подвижно огледало, две удобни кресла и един шезлонг, докато стаята за преобличане на лорда беше обзаведена с гардероби, огледало за бръснене, високо огледало и тясна кушетка.
Пожелах лека нощ на новата си камериерка, млада французойка, която Уолтърс беше намерил специално за мен, и се отпуснах в голямото легло с балдахин, в което бях прекарала последните две нощи. Мислите ми бяха при кушетката в стаичката за преобличане. Ейдриън, който бе излязъл в ранния следобед, изпрати вест, че се е срещнал със стар приятел от конната гвардия и ще вечеря навън. Вече беше единадесет и половина, а той още не се беше върнал.
Чувствах се много зле. Бях го посрещнала хладно и той имаше право да ми се сърди. Знаех какво изразяваха вдигнатите вежди, когато му предложих ръката, а не устните си.
Къде ли щеше да спи? Това беше въпросът, който ме мъчеше и ми пречеше да заспя.
За мен щеше да бъде най-добре, ако Ейдриън нощуваше в стаята за преобличане. Това беше повече от ясно. Той беше завладял сърцето ми и аз така се бях задълбочила в любовта си, че никога вече нямаше да бъда в състояние да се отделя от него, ако продължавахме да спим заедно и за в бъдеще. Щях да го задуша с любовта си и с течение на времето да унищожа и двама ни.
Знаех всичко това, но не исках той да спи в онази стаичка.
Чаках и чаках, но не се чуваше никакъв шум. Ивицата светлина под свързващата врата ми показваше, че камериерът Роджър също очакваше господаря си. Когато най-после заспах, вероятно е било към един.
Събудих се, когато вратата на стаичката за преобличане се отвори. Останах да лежа неподвижна и видях изпод полуспуснатите си ресници как Ейдриън влезе бос и по халат. Той отиде бавно до празната страна на леглото и остави свещта, която държеше в ръка, на масичката. Свали халата си, остави го на стола и се върна до леглото. Отворих очи и проследих приближаването му. Походката му беше гъвкава и безшумна като на голяма котка, силното му тяло блестеше, огряно от свещта. Беше прекрасен.
Когато се наведе да загаси свещта, Ейдриън видя, че не спя. Погледите ни се срещнаха.
— Много късно се връщаш — прошепнах едва чуто.