— Да. — Той не каза нищо повече, докато ме гледаше с тежък, тъмен поглед. Често бях виждала този поглед у баща си и разбрах какво бе станало. Ейдриън беше пил.
— Легни си, преди да си настинал — продължих смело аз.
— Аз никога не настивам — възрази сериозно той. Езикът му не беше натежал. Значи е пил, без да се напие, казах си.
Ейдриън отметна завивката и легна до мен.
— Няма ли да изгасиш свещта? — прошепнах.
— Не. — Той поклати глава. — Искам да те виждам.
Погледнах в тъмносивите очи, засенчени от гъсти мигли. Косата, която беше пораснала по време на престоя във Франция, заобикаляше лицето като сребърен шлем.
— Липсваше ми — проговорих аз въпреки намерението си да мълча.
— Така ли? — пророни той. Наведе се над мен и ме целуна.
Усетих вкуса на виното, което беше пил. Зарових пръсти в косата му и го притиснах към себе си. Устата му се плъзна от устните към гърдите ми, измамна сладост нахлу в слабините ми и аз простенах.
Когато бяхме заедно, не можех да удържам чувствата си. Тежестта му ме притисна към матрака и аз усетих как се отворих за него, както цветето се отваря за слънчевата топлина. Взирах се унесено в балдахина над главата си, усещах Ейдриън в себе си и имах чувството, че в мен прониква слънцето, горещо, неустоимо, жизнеутвърждаващо. Надигнах се насреща му, докато силните му тласъци изпълваха тялото ми с упойваща сладост, вълна след вълна. Обгърнах с ръце тила му, извиках името му, отново и отново, като призив или молитва.
На следващия ден пристигна Каролайн и когато я видях, веднага разбрах защо вуйчо ми се е влюбил в нея. Тя беше на двадесет и шест години, една година по-малка от Ейдриън и шест години по-голяма от Хари. След като поздрави братята си, тя се обърна към мен с дружелюбна усмивка.
— Най-после ще си имам сестра! — бяха първите думи, които ми отправи.
Очаквах първата ни среща с известна плахост, но сърдечният й поздрав ме обезоръжи. Подадох й усмихнато ръка, но тя не я улови, а ме привлече към себе си, прегърна ме и ме целуна. Имаше ангелското лице на Хари, но костната й структура беше много по-фина и не беше много по-висока от мен.
Каролайн се обърна към по-големия си брат и каза:
— Много се радвам, че си спазил семейната традиция и си избрал истинска красавица, Ейдриън.
— Още не си поздравила мис Кранбърн, Каро — усмихна се топло Ейдриън и когато Каролайн се обърна, за да се ръкува с Луиза, той ми представи съпруга на сестра си.
Лорд Ашли беше в средата на тридесетте и с приятна външност. Устата му издаваше чувство за хумор, а кафявите очи бяха будни и интелигентни. Той придружи силното си ръкостискане с думите:
— Лейди Грейстоун, надявам се, че семейството ми няма да се окаже прекалено тежък товар за вас. Искам отсега да знаете, че сме невероятно шумни.
Той трябваше да повиши глас, за да бъде чут, защото бебето ревеше в ръцете на бавачката си, а по-голямото, което упорито се дърпаше от своята бавачка, крещеше до бога, че умира от глад.
— Моля ви, наричайте ме Кейт — помолих весело аз, после махнах на мисис Ричардс и се обърнах към измъчените бавачки: — Икономката веднага ще ви покаже детските стаи и ще се погрижи да ви набави всичко необходимо.
Двете млади жени ме погледнаха с благодарност и последваха мисис Ричардс по стълбата.
— Много ти благодаря, Кейт — засмя се Каролайн. — Малките са уморени от пътя.
— Е, поне дробовете им са здрави, това е очевидно — усмихна се Хари и си запуши ушите.
— Имам огромна нужда от едно порто — помоли пламенно лорд Ашли.
— Пак ли сте пътували всички заедно в една карета? — попита развеселено Ейдриън.
— Едуард беше през цялото време на седлото — оповести Каролайн. — Нямам представа защо толкова държи да получи порто. Аз съм тази, която заслужава подкрепление.
— Заповядайте в салона — поканих ги. — Там всеки ще получи, каквото желае.
Донесоха за господата бутилка порто, а аз поръчах чай за дамите. Докато мъжете се настаниха пред камината, ние с Луиза и Каролайн се оттеглихме на удобния диван с копринена тапицерия.
— Искам веднага да чуя каква рокля ще носиш при представянето в двореца — настоя Каролайн.
Налях й чай и се постарах да задоволя любопитството й.
— Естествено ще сложиш семейните диаманти на Грейстоун — каза тя, когато завърших описанието си.
Ейдриън не ми беше казал нищо за семейни скъпоценности, но преди да успея да й попреча, Каролайн повика властно големия си брат:
— Ейдриън, само не ми казвай, че още не си връчил диамантите на Кейт!
Тъй като слушаше внимателно зет си, той не реагира и аз си помислих, че не я е чул. Затова казах на Каролайн, че е по-добре да не говорим сега за скъпоценностите. Но тя не ме послуша, а повтори въпроса си по-силно, така че Ейдриън се обърна към нас и каза: