Двамата с Хари зяпахме Пади в устата, както султанът от „Хиляда и една нощ“ е зяпал Шехеразада. Пади ни погледна развеселено и продължи:
— Стана ми ясно, че състезателните коне на Стейд трябва да имат същата родова линия като победителят в състезанието Голоуей, затова потърсих Франк О’Тул, собственика на коня, и той ми разказа крайно интересна история.
Когато Пади отново направи пауза, Хари беше готов да изкрещи, но се овладя.
— Преди пет години в обора на Фин Макол избухнал пожар — обясни Пади. — О’Тул каза, че той и хората му успели да измъкнат всички коне и да ги приберат зад близката ограда — или поне повярвали, че са спасили всички. Имали толкова много работа, за да попречат на пожара да се разпространи, че оставили конете цяла нощ без охрана. Когато на сутринта най-после се върнали при тях, част от оградата била изпочупена, а конете ги нямало. Лека-полека намерили всички, с изключение на Фин Макол. Търсили го къде ли не, но напразно.
Пади отново направи многозначителна пауза.
Зяпнах смаяно.
— О, божичко! — направо изкрещях.
Пади кимна тържествено.
— Да, момиче, жребецът сякаш потънал вдън земя. В Голоуей са на мнение, че е попаднал в блатото и се е удавил.
— Фин Макол е бил тъмнокафяв, така ли? — попитах беззвучно.
— Точно така — кимна многозначително Пади. — И без рисунък.
Поех дълбоко въздух и казах:
— Алказар.
— И аз мисля същото, мис Катлийн. Готов съм да заложа цялото си земно имущество, че и мистър Даниел е бил на същото мнение.
— Няма ли най-после да ми обясните за какво става дума? — намеси се обидено Хари. — Съзнавам напълно, че съм глупак, затова ви моля да се смилите над глупостта ми.
Обърнах се към него и обясних:
— Маркиз Стейд притежава жребец за разплод на име Алказар.
Каквото и да твърдеше, Хари съвсем не беше глупак. Веднага разбра накъде водеха подозренията ни и шумно пое въздух.
— Велики боже — промърмори той. — Кейт, нима искаш да кажеш, че Алказар в действителност е изчезналият Фин Макол?
— Докато се състезаваше, Алказар не постигна сериозни успехи — отговорих. — Татко често се чудеше как един средно добър бегач е могъл да създаде изключителен жребец като Касъл Даун, който преди две години постигна рекорд на Гвинеите. Оттогава Алказар даде на света и други победители. И всички са кафяви, без рисунък и с ярко изразена силна походка.
Очите на Хари заблестяха от възбуда.
— Мислиш ли, че Стейд е заповядал да убият баща ти, защото той му е поискал сметка за изчезването на Фин Макол и родословието на Алказар?
— Не мисля, че е станало точно така. Помниш ли какво ти казах за последните думи на татко: „Не помислих, че той е заподозрял какво знам…“
— Мисля, че мистър Даниел е отишъл да види Алказар, преди да повдигне обвинение срещу маркиза — намеси се Пади. — Някой го е видял и е докладвал на Стейд.
Седяхме мълчаливо и аз напразно се опитвах да се преборя с надигащата се депресия. Ето какво беше станало. Маркизът беше убил баща ми, който беше подразбрал, че един високопоставен английски аристократ си е присвоил незаконно един изключителен жребец за разплод и е заменил с него недотам добрия си кон.
— Стейд е богат като Крез — заговори след малко Хари. — Защо му е да краде чужди коне? Не му трябват пари.
— Стейд е бил привлечен не толкова от печалбата — обясни сериозно Пади, — колкото от престижа и славата, които носи притежаването на един такъв жребец. Стейд години наред се домогва да бъде приет в „Жокей клуб“, но не успява. Жребец за разплод от класата на Фин Макол му отваря всички врати.
Хари повдигна и друго възражение.
— Защо тогава просто не е отишъл при собственика на Фин Макол и не го е купил честно и почтено?
— Открих, че някакъв богат англичанин се опитвал да купи коня — съобщи Пади. — Но О’Тул категорично отказал да се раздели с него. Цял живот бил чакал кон като този и не бил готов да се откаже от него дори за всички приказни богатства на Индия. Разбира се, той е дълбоко огорчен от загубата на коня, защото сега няма нито пари, нито жребец за разплод. Останали са му няколко млади животни и аз имах възможността да видя едно от тях на състезанието миналия месец.
Внезапно нахлулият в гърдите ми гняв прогони депресията и ме накара да стисна зъби.
— Е, Стейд, ще си плати за стореното — заявих остро. — Той уби баща ми, той открадна коня на О’Тул и трябва да изкупи вината си.
— Ти си невероятно решително същество, Кейт — промърмори възхитено Хари.
Пади кимна одобрително, но побърза да ме предупреди: