Верният ирландец сведе глава.
— Не мога да остана в къщата. Не умея да се държа като високопоставен господин, а и не разполагам с подходящи дрехи.
Махнах пренебрежително с ръка.
— Хари още утре ще те отведе на покупки. — А когато Пади отново се възпротиви, преминах към молби: — Недей така, Пади! Направи го за мен! Ти си всичко, което ми остана от татко, и искам да си винаги близо до мен. — Погледнах го с насълзени очи и той се предаде.
— Когато ме погледнете така, мис Катлийн, не мога да кажа не, и вие го знаете.
Разбира се, че го знаех. Усмихнах се тържествуващо.
— Кейт, ако нямаш нищо против, ще отведа мистър О’Грейди при мисис Ричардс, за да му намерим удобна стая.
Кимнах и Луиза и Пади излязоха. Погледнах Хари и той ми кимна тържествено.
— Ще накажем онзи негодник, Кейт — обеща твърдо той.
Отговорих с цялата решителност, която притежавах:
— Да, ще го направим.
15
В деня след пристигането на Пади графиня Бриджуотър даде годишния си бал. Тъй като граф Бриджуотър заемаше важен пост в правителството, Ейдриън непременно трябваше да отиде, а аз да го придружа. За първи път излизахме само двамата и бях ужасно нервна.
Той влезе в стаята ми точно когато Жанет слагаше на шията ми великолепна перлена огърлица. Ейдриън ми я подари в деня, когато за първи път щях да отида в Алмейк, и аз я обичах повече от всичко. Погледнах лицето му в огледалото и проговорих с принудена усмивка:
— Почти съм готова.
— Не бързаме — отговори той. — Още не съм поръчал каретата. — Отпусна се на един стол, който беше малък за ръста му, и направи физиономия, сякаш беше готов да чака поне още един час.
При влизането на Ейдриън Жанет се изчерви и се разтрепери. Иначе беше самоуверено момиче, но близо до Ейдриън винаги ставаше нервна. Няколко пъти я бях заловила да го гледа влюбено и бях готова да й се скарам.
— Готова ли е прическата, Жанет? — попитах хладно и веднага се укорих за тона си.
Бузите й се оцветиха в тъмночервено.
— Не съвсем, милейди. Трябва да сложа още няколко гребенчета. — Тя грабна от масичката две седефени гребенчета и умело ги забоде в изкусната фризура, която беше оформила на върха на главата ми.
Младата французойка умееше да прави прически и аз й бях много благодарна, че се грижеше за косата ми. В последно време изглеждах наистина добре.
Станах предпазливо, за да не разваля прическата. Ейдриън също стана и когато се обърнах към него, рече:
— Веднага ще поръчам екипажа.
Без да се помръдва, той стоеше срещу мен и ме гледаше с неразгадаемите си сиви очи. Ейдриън винаги изглеждаше добре, но в черния си вечерен костюм беше направо зашеметяваш. Хвърлих бърз поглед към Жанет и отново я залових да го зяпа с обожание.
— Изглеждаш прекрасно, Кейт — проговори най-сетне той. — Като кралица.
— Като кралица ли? — повторих със съмнение и се погледнах. Роклята ми беше сравнително прост модел — бял тюл върху наситено син атлаз. Излезе ми много скъпа, защото тюлът беше обсипан с перли, но липсваха дантелите и разкошните бродерии, които днес красяха дрехите на повечето дами. Луиза ми беше казала, че съм твърде дребна за тези прекалени украшения, и аз се съгласих с нея.
— Точно така, като кралица — каза той.
Поклатих глава.
— Много съм дребна за кралица. За да изглежда като кралица, дамата трябва да бъде висока, например като лейди Мери Уестън.
Ейдриън не ми възрази, само каза, че отива да поръча каретата.
— По дяволите — процедих през зъби аз, загледана след него. Бях се надявала той да ме увери, че изглеждам много по-добре от лейди Мери.
Пред къщата на семейство Бриджуотър на Баркли скуеър чакаше дълга редица коли. Седяхме там повече от половин час, докато стигнем до портала. Използвах времето и доверих на Ейдриън, че желая да посетя надбягванията в Нюмаркет.
Седяхме един до друг в екипажа и гледахме напред. Той беше протегнал краката си, доколкото беше възможно, а аз разпрострях грижливо полите си, за да не се мачкат. Полата ми образуваше непреодолима бариера помежду ни. Докато говорех, гледах напред и се стараех да не пропусна нито една подробност от речта, която си бях подготвила — че винаги съм ходила с татко на Гвинеите и че искам и тази година да ги посетя, за да се върна за малко в миналото. Когато свърших, Ейдриън дълго не ми даде отговор и аз седях мълчаливо в полумрака и си мислех колко глупаво беше прозвучала историята ми.
Не за първи път се запитах дали да не му се доверя и да му разкажа за Стейд и за убийството на баща ми. Когато наскоро предложих на Хари да кажем истината на Ейдриън, той възрази ожесточено. „В момента Ейдриън е много зает, Кейт. Касълрей го притиска да постъпи на работа във форин офис, а Ейдриън отдавна се стреми към този пост. От друга страна обаче, не одобрява репресивните мерки на правителството срещу недоволството на работниците. Точно сега не е моментът да го занимаваш със Стейд и заменения жребец.“