Изпитах неприятен прилив на ревност, че Ейдриън беше доверил проблемите си на Хари, а не на мен, но признах, че възраженията му са разумни. Не беше почтено да товаря съпруга си със собствените си грижи, когато той си имаше толкова проблеми.
— Ако нямаш възможност да ме придружиш, бих могла да отида с Хари — предложих несигурно.
— Не.
Прехапах устни.
— Напротив, аз бих се радвал да замина с теб за Нюмаркет, Кейт — обясни спокойно той. — За мен ще бъде облекчение да обърна гръб на Лондон за известно време — Обърнах се да го погледна и той ме дари с меланхолична усмивка. — Лека-полека започвам да вярвам, че нямам необходимия темперамент за политик.
— И дума не може да става да се откажеш — възразих остро. — Страната ни ще живее много по-добре, ако станеш министър-председател на мястото на онзи страхливец Ливърпул.
— Всички се страхуват — усмихна се тъжно Ейдриън. — Ливърпул, Сидмът и останалите водачи на торите. Не мога да ги разбера. — Гласът му прозвуча безпомощно. — Измъкнали са от сандъка един прастар, случайно неотменен закон, който дава право на властите да хвърлят в затвора всеки, който би могъл, забележи, би могъл да наруши обществения ред. — Той говореше с искрено възмущение, обърнат към мен: — Можеш ли да си представиш какво означава това, Кейт? Означава, че надутите местни пазители на закона могат да пратят зад решетките всеки бедняк, който си е позволил да каже нещо лошо за властта в селската кръчма.
— Това е позорно — отговорих с искрена убеденост аз.
— Не ги разбирам — повтори натъртено той. — Накъдето и да погледна, виждам бивши войници и моряци, които си търсят работа. Това са мъжете, които извоюваха победата над Наполеон! Те заслужават по-добър живот, а правителството се готви да напълни затворите с тях.
Той не разбираше, че Ливърпул, Сидмът и подобните им бяха тесногръди дребни духове, които мислеха единствено за благото на собствената си класа. За разлика от Ейдриън, те бяха лишени от чувство за отговорност към бедните и слабите.
— Знам, че семейството ти винаги е било на страната на торите — заговорих бавно, — но може би в момента вигите са повече по вкуса ти?
Каретата се придвижи малко напред.
— Вигите са безнадеждни — въздъхна Ейдриън. — Непрекъснато се разпадат на групи и групички.
Погледнах го неразбиращо.
— За какви групи говориш?
— Ще се опитам да ги изброя — отговори с тъжен хумор той. — Първо, привържениците на Гренвил, които се различават от торите само по това, че искат да видят на министърпредседателското място не Ливърпул, а лорд Гренвил. Второ, групата около Фокс, която се застъпва за реформи, но не се съобразява със състоянието на стопанството ни. Според тях реформата означава само икономии. — Очите му блеснаха присмехулно. — Надявам се, че всеки интелигентен читател на „Благосъстоянието на нациите“ е научил тези основни неща.
Кимнах колкото се може по-умно, за да намекна, че съм разбрала.
Ейдриън продължи с изброяването.
— След тях идват радикалните реформатори, хора като Уайтбред, младия Грей и Бругъм. Но те не могат да се разберат помежду си и непрекъснато се карат с привържениците на Гренвил и Фокс.
— Велики боже — промърморих стреснато. — Ако съдя по това, което ми разказа, вигите са по-разединени от ирландците.
Ейдриън се засмя безрадостно.
— Ирландците са единни поне в съпротивата си срещу Англия. Проблемът на вигите е, че не могат да намерят обща тема, която да ги превърне в силна опозиция.
Каретата ни отново се придвижи напред.
— Ситуацията изглежда твърде мрачна — заключих унило аз.
— Напълно си права, Кейт. Затова се радвам, че ще заминем заедно за Нюмаркет.
Най-после екипажът ни спря пред портала и един слуга с факла в ръка отвори вратичката. Балът на графиня Бриджуотър беше започнал.
Балът беше забележителен по две причини. Първо, Ейдриън танцува с лейди Мери Уестън.
Този факт не впечатли особено нито един от присъстващите. Самата аз вече летях във вихъра на валса с друг партньор — един млад офицер от конната гвардия, — затова не можех да твърдя, че съпругът ми ме е пренебрегнал заради старата си любов. В поведението им нямаше нищо осъдително. Докато чакаха да засвири музиката, двамата разговаряха сериозно и оживено, а после танцуваха валса със съвършена коректност.