Само че това беше валс. Той я обгърна с ръце. Тя го гледаше в очите и той също я гледаше. Ужасно ми се искаше да я издърпам от прегръдката му и да й издера очите. Ревността е много грозно чувство.
Когато отидох в трапезарията под ръка с партньора си, чието име вече не помня, видях Ейдриън с още три лица, едното, от които беше лейди Мери, да седи до масата.
— Добре ли се чувствате, лейди Грейстоун? — попита загрижено придружителят ми. — Изведнъж побледняхте.
Може би лицето ми беше бледо, но пред очите ми беше паднала червена мъгла.
— Добре съм — отговорих с принудена усмивка. — Отведете ме при съпруга ми, ако обичате.
Младият мъж се съгласи с готовност. Всички искаха да са близо до Ейдриън.
Когато стигнахме до масата, господата се изправиха и някой донесе още два стола. Направиха ни място с много церемонии и Ейдриън ми представи мисис Хемптън, хубава млада жена, чийто съпруг бил в Испания с щаба на Уелингтън. Очевидно беше дошъл в трапезарията с нея, не с лейди Мери. Ядът ми попремина.
Лейди Мери попита добре ли се забавлявам. Придружителят й беше млад мъж с надменен вид, чиито рамене със сигурност бяха подплатени с вата, тъй като изглеждаха неестествено широки в сравнение с фигурата му. Опитвах се да не поглеждам към него, докато й обяснявах колко добре си прекарвам.
— Бедният Чарлс Пендъргаст явно се е побъркал по теб — рече Ейдриън.
Сър Чарлс Пендъргаст, доста пълен мъж около шестдесетте, който беше танцувал два пъти с мен, непрестанно ми повтаряше, че конят, който купил някога от баща ми, бил „дяволски добър“, най-добрият, когото някога бил яздил.
— Някога татко му е продал кон, който заслужил одобрението му — отговорих спокойно.
Мъжът с ватираните рамене се усмихна и каза с леко съскащ глас:
— Сигурен съм, че той се възхищава на много повече неща във вас, лейди Грейстоун, не само на коня, който е купил от баща ви.
Погледнах го учудено. Ейдриън се покашля и извърна лице.
— Не сте прав — отвърнах. — Конят наистина му е харесал.
— Бащата на лейди Грейстоун е бил известен с превъзходните си коне — каза лейди Мери на придружителя си. Бузите й бяха леко зачервени.
— Какво… да не би да е бил търговец или нещо подобно? — Мъжът с ватираните рамене се изкиска, за да покаже, че се е пошегувал.
Устремих поглед в лицето на лейди Мери и отговорих с твърд глас:
— Точно така. — Ако вече не знаех какво изпитваше към Ейдриън, забележката й щеше да я издаде.
Мери Уестън не беше злобна по душа и нямаше вкус към обидни забележки.
Мъжът с ватираните рамене, който разбра, че е проявил неучтивост, пламна от смущение и се опита да смени темата. Мисис Хемптън му помогна с някаква незначителна забележка за пастета от омари. Един прислужник дискретно се сведе над рамото на Ейдриън.
— Лорд Касълрей би желал да размени няколко думи с вас, милорд — каза той. — Чака ви в библиотеката.
— Много добре — отговори спокойно мъжът ми. — Моля да ме извините, мисис Хемптън, лейди Мери… — погледът му срещна моя — … Кейт.
Отговорихме в един глас, че нямаме нищо против оттеглянето му. Скоро след като Ейдриън излезе, всички станаха от масата и за момент останах сама с лейди Мери.
Бях прекарала достатъчно време в Лондон, за да знам какво беше отношението на аристокрацията към светостта на брака. Верността не принадлежеше към правилата на играта. Мъжете бяха свободни да си търсят забавления, където им е приятно, а най-важното за законната съпруга беше първородният син да е от съпруга й. Щом осигуреше наследството, тя имаше пълното право да си търси любовници и да се забавлява, стига да остане дискретна.
Знаех, че не мога да претендирам за верността на Ейдриън, бях се заклела, че няма да му досаждам с чувствата си, но не издържах. Погледнах унищожително в спокойното красиво лице на лейди Мери и процедих през здраво стиснати зъби:
— Намерете си друг, когото да обичате, лейди Мери. Грейстоун не може да бъде ваш.
Тя ме зяпна смаяно. Когато най-сетне си възвърна дар слово, попита едва чуто:
— Какво казахте?
— Много просто: съветвам ви да стоите далече от съпруга ми.
— Не разбирам за какво говорите, лейди Грейстоун — промълви тя.
Това не беше вярно, но аз нямах нищо против да й го кажа високо и ясно:
— Знам, че сте влюбена в Грейстоун, и не ви се сърдя. Знам, че го познавате отдавна и може би по-добре от мен. Но съдбата не беше на ваша страна, лейди Мери. — Направих крачка към нея и лицата ни се доближиха. — Грейстоун е мой съпруг, а аз приемам брака си сериозно. — Присвих още повече очи и заключих: — Много сериозно, лейди Мери, ако разбирате какво искам да кажа.