Кръвта се качи в бузите й и ги оцвети в тъмночервено.
— Да ме сплашите ли искате, лейди Грейстоун? — попита тя, очевидно загубила самообладание.
— Да.
— Това е невероятно — прошепна тя.
— Умея да си служа с всички видове огнестрелни оръжия — обясних твърдо аз.
Тя отново ме зяпна с отворена уста.
— Нима заплашвате да ме застреляте?
В този момент се появи сър Чарлс Пендъргаст, придружен от непознат за мен мъж, горе-долу на негова възраст.
— Лейди Грейстоун! — извика тържествуващо той, щом ме забеляза.
Обърнах гръб на лейди Мери, доволна, че тя бе разбрала.
— Сър Чарлс — попитах ласкателно, — това ли е джентълменът, който си търси нов ловен кон?
Дългите разговори със сър Чарлс ми бяха помогнали да намеря купувачи за конете на Пади. Старият Пендъргаст засия с цялото си лице.
— Да, той е. — Докато ни запознаваше, лейди Мери се отдалечи с несигурни крачки.
Ако валсът, който лейди Мери танцува с Ейдриън, беше първият значителен факт на този бал, вторият беше появата на вуйчо ми.
Той пристигна много късно, точно по това време аз вечерях и го видях едва когато се върнах в балната зала. Танцуваше с лейди Шарлът, най-малката дъщеря на графиня Бриджуотър.
Ейдриън не се виждаше никъде. Предположих, че разговорът му с лорд Касълрей е продължил повече от обикновено. Господинът, на когото бях обещала следващия танц, ме поведе към танцовата площадка и очевидно усети колебанието ми, защото спря и попита загрижено:
— Недобре ли се почувствахте, лейди Грейстоун?
— Нищо ми няма — отговорих с привидно безгрижие аз. — Учудих се, че вуйчо ми, лорд Шарлууд, е дошъл на този бал. Нямах представа, че се интересува от политика.
Придружителят ми се усмихна цинично.
— Дошъл е не заради политическите си наклонности, лейди Грейстоун, а защото е богат и неженен. Контеса Бриджуотър много държи да омъжи Шарлът още тази година и е хвърлила око на Шарлууд. В клубовете се сключват облози дали вуйчо ви най-после ще си намери майстора.
Огледах внимателно безличното момиче, което танцуваше с вуйчо ми.
— Лейди Шарлът ли имате предвид? — попитах недоверчиво.
— Не, лейди Бриджуотър — гласеше сухият отговор.
Точно когато стигнахме до танцовата площадка, музиката засвири и танцът започна. Беше кадрил и се присъединихме към група в другия край на залата.
През последните седмици бях придобила известен опит в кадрила и вече не беше нужно да се съсредоточавам в стъпките, както преди. Затова не пропуснах момента, когато вуйчо ме забеляза.
Той ме погледна, след което бързо обходи с поглед балната зала. Вероятно търсеше Ейдриън, затова и аз претърсих бързо морето от лица, за да разбера дали мъжът ми не се е върнал. За съжаление не го видях.
Музикантите продължаваха да свирят, аз се въртях и се кланях, сменях партньорите си и страхът ми от мига, когато Шарлууд и Ейдриън щяха да се изправят един срещу друг, непрекъснато нарастваше.
Най-после танцът свърши. Партньорът ми ме изведе от танцовата площадка, като говореше оживено. Слушах го разсеяно и отговарях на всичко с „да“ и „добре“.
— Следващият танц е валс, лейди Грейстоун — обяви той, когато спряхме пред позлатените столове. — Мога ли да се надявам, че още не сте го обещали?
В този момент зад гърба ми прозвуча копринено мек глас:
— За съжаление племенницата ми обеща следващия валс на мен, сър.
— Вуйчо Мартин!
Обърнах се като ужилена и видях насреща си добре познатата ми фалшива усмивка, в която очите не участваха.
— Кейт, изглеждаш много по-красива, отколкото те помня — установи с добре изиграно учудване той. — Очевидно бракът ти понася добре.
— Понася й даже извънредно добре, Шарлууд — проговори ледено Ейдриън, изникнал незнайно как зад мен. — Този танц беше обещан на мен.
— Ейдриън! — възкликнах облекчено.
Погледите, които двамата мъже си размениха над главата ми, бяха остри като ками и аз отстъпих назад, докато гърбът ми се опря в рамото на мъжа ми. Шарлууд огледа изпитателно помещението и аз разбрах кого търсеше в навалицата.
Каролайн.
Тя не е тук. Ако Ейдриън не стоеше точно зад мен, непременно щях да изрека тези думи. Но знаех, че Ейдриън ще побеснее, ако спомена сестра му пред Шарлууд, затова си замълчах. Вуйчо Мартин много скоро щеше да забележи отсъствието й и без моето съдействие.
Звуците на валса се понесоха по огромната, осветена от безброй свещи, зала, препълнена с гости. Ейдриън сложи ръка на голото ми рамо.