— Кейт?
Отметнах глава назад и го погледнах с усмивка. За частица от секундата пръстите му стиснаха рамото ми и леденото изражение бе затоплено от усмивка в отговор на моята. Заедно обърнахме гръб на вуйчо ми и излязохме на танцовата площадка. Ейдриън сложи ръка на талията ми и аз се притиснах до него, сякаш това беше най-естественото нещо на света.
Ако можех, щях да танцувам цяла вечер само с него.
16
Хари имаше затруднения. Поведението му събуди подозренията ми, а те се превърнаха в увереност, когато внезапно — с две седмици закъснение — се сетих къде бях виждала мистър Чалмърс. Бяхме се срещали на надбягванията; той залагаше на коне.
— Това е един много лош човек, Кейт — беше ми казал тогава татко. — Един от онези кръвопийци, които умеят да си присвояват паричките на неопитни младежи с пълни джобове и празни глави.
Когато си спомних кой беше мистър Чалмърс, опасенията ми, че и деверът ми е един от неопитните младежи, паднали в лапите му, нараснаха. В последно време Хари беше необичайно нервен, а ангелското му лице изглеждаше хлътнало и сиво.
Не само аз бях забелязала състоянието на Хари. Чух как Каролайн му каза, че изглежда много зле и ще направи добре да не се връща толкова късно вкъщи. А в една от малкото вечери, когато си бяхме у дома, Ейдриън го изгледа продължително и му заяви, че не е добре, когато свещта гори и от двата края.
Разбира се, Хари си лягаше много късно, но това важеше и за всички останали, а ние не изглеждахме като сдъвкани от кучетата ми парцали. Хари спеше колкото всички нас, а дори много по-възрастната от него Луиза имаше по-блестящи очи и по-здрав цвят на лицето, отколкото той.
На душата му тегнеше тежък товар и аз бях почти уверена, че е попаднал в мрежата на онзи жалък измамник Чалмърс. Винаги когато се опитвах да заговоря по тази тема, той ми се изплъзваше под претекст, че има уговорка или нещо друго, което изисква незабавното му изчезване.
Не понасям, когато мъжете се изплъзват като змиорки, затова реших да му заложа капан. Едуард и Каролайн бяха завели малкия Нед на представление в амфитеатъра на Ейстли и след това Каролайн ми беше разказала въодушевено за съвършените изпълнения на ездачите и за представянето на големия лондонски пожар. След като я изслушах, помолих Ейдриън да купи билети за мен и Хари, тъй като бях сигурна, че ние ще се наслаждаваме на представлението, докато той, много по-фин и изискан от нас, само ще скучае.
Непременно трябваше да кажа последното, тъй като бях останала с чувството, че Ейдриън също иска да дойде. Бях убедена, че в присъствието на големия си брат Хари ще се затвори като мида, и се принудих да прибегна до тази малка измама, за да можем да излезем сами, макар че много ми се щеше да прекарвам повече време в компанията на съпруга си.
Ейдриън ни набави билети в ложа, от която имахме чудесен изглед към сцената и към посипания със стърготини манеж, където излизаха конете. Въпреки намерението си да използвам колкото се може по-добре времето с Хари и да изясня причините за състоянието му, бях толкова въодушевена от представлението, че в продължение на час и половина гледах като замаяна към сцената и коментирах изпълненията с безкрайни „Ах“ и „Ох“.
Хари беше не по-малко въодушевен. Приведени над ръба на ложата, двамата окуражавахме с викове понитата, които се състезаваха, и ръкопляскахме като луди на танцуващите коне.
Едва когато започнаха приготовленията за представянето на големия лондонски пожар, си спомних защо бях дошла тук и си казах, че ако не искам да пропусна финала, трябва да побързам.
— Слушай, Хари — заговорих решително, — знам, че имаш сериозни проблеми. Знам всичко за онзи отвратителен Чалмърс и искам да ми кажеш веднага колко му дължиш.
Хари ме погледна виновно.
— Не разбирам за какво говориш, Кейт — промърмори той и устреми поглед към сцената, където всичко беше готово за големия огнен финал.
— Напротив, знаеш — възразих енергично. — Веднъж татко ми каза, че Чалмърс е кръвопиец и умее да опразва джобовете на млади мъже с повече пари, отколкото разум, а това е описание, което много ти подхожда.
— По дяволите, Кейт! — Хари се обърна към мен със святкащи от гняв очи. — Защо не ми каза, след като си знаела, че Чалмърс е негодник?
— Едва преди няколко дни си спомних къде съм го виждала — признах съкрушено аз. — Много пъти се опитвах да си спомня, знаех, че съм го срещала, но не помнех къде.
Хари удари с длан по парапета.
— По дяволите! — повтори дрезгаво той.
— Предполагам, че те държи в ръцете си? — попитах съчувствено.
— Да. — Хари се облегна назад и ме погледна. На лицето му беше изписано отчаяние. — Кейт, вече не знам какво да правя. Дължа му двадесет хиляди фунта!