Зяпнах смаяно.
— Двадесет хиляди!
— Да, по дяволите!
Това бе плашещо висока сума. Никога нямаше да я събера.
— Какво се случи, Хари? Как се хвана на въдицата му?
Хари сърдито изтри потта от лицето си.
— Когато ме отведе в един игрален салон, се почувствах поласкан. Виждах в негово лице опитен светски лъв и се чувствах почетен, че се занимава с новак като мен. — Той затвори очи. — Божичко, какъв глупак бях!
Беше ясно като бял ден, но въпреки това го казах:
— Загуби ли?
— Да, загубих. И когато свърших парите, бях принуден да пиша разписки. С надеждата да ми провърви отново посетих още няколко пъти игралния салон. Когато най-после се вслушах в разума си и престанах да играя, дългът ми се бе увеличил до двадесет хиляди. Тъй като нямах пари да осребря разписките си, Чалмърс прояви любезност и ми зае необходимата сума. Даде ми една седмица срок да му върна парите.
Казах нещо, което бях чувала от устата на баща си в моменти на силен гняв.
— Да — отговори глухо Хари. — Точно така.
Докато размишлявах над проблема на Хари, наблюдавах двама мъже, които чистеха боклука от посипания със стърготини манеж. Ароматът на конски тор ме удари право в носа и ме накара да се засмея.
— Не разбирам как Чалмърс може да си го позволи — промърморих замислено. — Ако не можеш да платиш, той ще загуби парите, които ти е дал.
— Кейт, и аз мислих за това и стигнах до заключение, че Чалмърс и собственикът на игралния салон са съучастници. Той примамва жертвите и получава дял от загубите на младите глупаци.
— Но ако не можеш да платиш, никой няма да спечели!
Хари ме погледна с истински страх.
— Те знаят кой съм, Кейт. Ако не им платя, ще се обърнат към Ейдриън.
Това ме довърши. Не беше нужно да ми обяснява повече — аз знаех, че Хари е готов на всичко само и само Ейдриън да не узнае, че е бил измамен по този глупав начин.
Малкото момче в съседната ложа започна да хленчи.
— Мамо, кога най-сетне ще започнат?
— Скоро, миличък — отговори успокоително майката.
Хари извърна лице настрана и проговори с мъка:
— Господи, Кейт, какво да правя? Какво ще си помисли Ейдриън, ако узнае истината? Първо направих онази глупост, заради която ме изхвърлиха от Оксфорд, а сега и това…
На всяка цена трябваше да го утеша.
— Може би Ейдриън съвсем няма да бъде толкова огорчен, колкото си мислиш, Хари. Той отдавна се опасява, че може да ти се случи нещо подобно. Каза ми, че неопитните млади мъже лесно стават жертва на измамници и че много съжалява, но няма време да ти посвещава повече внимание и да се грижи за теб, както заслужаваш.
Хари изкриви лице в жална гримаса.
— Ето какво си мисли за мен големият ми брат!
— Той не говореше само за теб, Хари, а за всеки неопитен младеж, който се движи сам по улиците на Лондон.
Хари ме погледна с празни очи.
— Дали и Ейдриън щеше да направи същото, ако на двадесет години беше дошъл сам в Лондон?
Този път аз се извърнах настрана. И двамата знаехме, че това не може да се случи.
— Кейт, не мога да допусна Ейдриън да узнае, не мога — проговори с тихо отчаяние Хари.
Въздъхнах тежко. Разбирах го много добре.
— Е, тогава трябва да измислим как да намерим двадесет хиляди фунта, за да платиш на онзи мръсник Чалмърс.
Разменихме отчаяни погледи. Шансовете някой от нас да се сдобие с двадесет хиляди фунта бяха, меко казано, нищожни.
Нетърпеливото хлапе в съседната ложа започна да барабани по парапета.
— Обмислях дори дали не бих могъл да открадна разписките си — прошепна Хари. — Ако те изчезнат, няма да има доказателство, че им дължа пари.
— Но, Хари, това е блестяща идея!
Той ме дари с крива усмивка.
— Блестяща, да, но изпълнението й е трудно.
— У кого са разписките, у Чалмърс ли?
— Така мисля. — Той зарови пръсти в косата си и грижливо направената от камериера му прическа се разбърка. — Когато за първи път заех пари от него, имах достатъчно да си върна дълга. На следващата сутрин го потърсих в жилището му, дадох му парите и той ми връчи разписката. Извади я от заключено чекмедже на писалището си. През цялото време го наблюдавах.
— Тогава трябва да проникнем в жилището му, да отворим ключалката на чекмеджето с шперц и да откраднем разписките. — Лицето ми сияеше. — Толкова е просто!
Хари направи опит да се усмихне.
— Кейт, ти си невероятна, но аз нямам право да те забърквам в глупостите си. Ейдриън ще ме убие, ако узнае, че съм те изложил на опасност.
— Много по-вероятно е да се зарадва, че ще се отърве от мен, защото тогава може да се ожени за лейди Мери Уестън, която е образец на добродетелност — отвърнах мрачно аз.