— Не ставай глупава — сряза ме Хари. — Той няма никакво намерение да те остави. Кой би искал да заживее с онази кротка патица, след като е имал съпруга като теб?
Дарих го с благодарна усмивка.
— Това беше много мило казано, Хари.
— Това не са просто думи, това е истината.
Най-после оркестърът засвири. Обърнахме се към сцената, която пламна пред очите ни. Избухна големият лондонски пожар.
По целия път към къщи двамата с Хари обменяхме идеи как да осъществим по най-добрия начин проникването в жилището на Чалмърс. Най-после успях да го убедя, че трябва да се придържаме към моя план.
Хари трябваше да ме представи на Чалмърс, а аз щях да се престоря, че много обичам хазарта, и да го помоля да ме въведе в някой игрален салон. Щях да отида с него, а през това време Хари щеше да проникне в жилището му и да открадне разписките си.
— Сигурен съм, че ще имаш късмет в играта — ухили се Хари. — Първата вечер и аз спечелих. Мисля, че това е част от машинацията. Когато започнеш да губиш, продължаваш да играеш, защото знаеш, че си спечелил, и защото вярваш, че късметът няма да те изостави.
Мисля, че Хари беше прозрял интригата докрай. Ако успееше да си върне разписките, щеше да си възвърне увереността, но и да запомни за цял живот този добър урок. Когато се върнахме вкъщи, милият ми девер изглеждаше много по-спокоен.
Каролайн и Едуард вечеряха с приятели, Пади и Луиза също бяха излезли, но Ейдриън си беше у дома и докато се наслаждавахме на чудесното пилешко фрикасе на Реми, Хари и аз му разправяхме въодушевено за представлението. След като описах големия пожар, Ейдриън коментира сухо:
— Вероятно финалът е бил същият, който опожари последния амфитеатър.
Засмях се и кимнах с глава.
— Е, все пак гледката беше великолепна.
Не ми убягна, че Франк, младият прислужник, който стоеше зад стола на Ейдриън, бе проследил разказа ми с огромно внимание, затова се обърнах към него и рекох:
— Ако вие и приятелите ви желаете да видите представлението, негова светлост със сигурност ще ви набави билети.
Хари се намеси възмутено:
— Кейт, крайно време е да проумееш, че на масата не се разговаря с персонала!
Това ме ядоса.
— Стига, Хари. Днес на масата е само семейството и мога да правя, каквото си искам.
Ейдриън извърна глава към прислужника и каза спокойно:
— С удоволствие ще ви купя билети, Франк. Трябва само да ми кажете колко души искат да отидат.
Бедният момък се изчерви до уши.
— Да, милорд — заекна той. — Благодаря ви, милорд. — Погледна ме и добави: — Благодаря, милейди.
Усмихнах му се окуражително.
— Сигурна съм, че ще ви хареса.
Хари поклати глава.
— Къде са Луиза и Пади? — попита неодобрително той. В последно време почти не ги виждахме, защото много често предприемаха нещо заедно.
— Доколкото разбрах, вечеряли са рано и са отишли на театър — отговорих с доволна усмивка. — В Дръри Лейн Кийн играе ролята на Ричард III, а Пади е просто влюбен в тази пиеса, защото представя англичаните в лоша светлина.
Ейдриън избухна в смях.
— Що за физиономия си направила? — попита ме сърдито Хари.
Погледнах го невинно.
— И каква е физиономията ми?
— На котка, която е изяла златната рибка — отговори вместо него Ейдриън.
Наистина се чувствах като споменатата котка, но нямах намерение да им обяснявам защо и се задоволих с тайнствена усмивка, докато си сервирах от гарнитурата. Днес имахме крехък зелен фасул.
— Кейт, ти май се упражняваш в ролята на сватовница? — попита през смях Ейдриън.
Погледнах го изумено.
— Откъде знаеш?
— Не си чак толкова загадъчна — обясни развеселено той.
— Знам, че Пади не е от класата на Луиза — отговорих упорито, — освен това е много по-стар от нея, но тя е чудесен човек, а той има удивителен усет към конете.
— Как мислиш, на колко години е Пади? — попита любопитно Ейдриън.
— Сигурно е минал шестдесетте — отговорих уверено.
— Наскоро е навършил петдесет и три — поправи ме Ейдриън.
— Ти се шегуваш!
Той поклати глава.
— Вчера го попитах.
— На петдесет и три! Но това значи, че е само десет години по-стар от Луиза.
Ейдриън отпи глътка вино.
— Точно така.
Хари непременно трябваше да каже мнението си.
— Пади и Луиза в никакъв случай не могат да се оженят.
— Ти си един проклет сноб! — извиках възмутено.
— Това не е снобизъм — защити се той. — Аз смятам, че Пади е великолепен човек, но Луиза е дама и не може да прекара целия си живот в скитане от конюшня на конюшня.