— Мама живя така, а тя беше дама — отговорих гневно аз.
— Майка ти е била млада и силна — отбеляза Хари, — а Луиза е на възраст.
На това не можех да възразя.
— Ако Пади и Луиза решат да се оженят, ще им потърсим хубав дом — намеси се Ейдриън. — Аз не бих казал, че Луиза е стара, но съм сигурен, че не е в състояние да започне съвсем нов живот и да обикаля страната. Освен това мисля, че Пади ще има голяма полза, ако притежава собствена конюшня. Това ще се отрази благоприятно на сделките му.
— Но това е блестяща идея, милорд! — извиках с възхищение.
Хари също кимна в знак на съгласие.
— Ти би могъл да им купиш като сватбен подарък една ферма за коне в Ирландия, Ейдриън.
Тази забележка развали настроението ми. Естествено предложението беше разумно, но Ирландия беше толкова далече.
— Идеята ми е да ги настаня в Ламбърн. Ще им го дам под аренда — обясни Ейдриън.
— О! — пошепнах въодушевено. — Това би било идеално. — Погледнах го с огромна любов. В момента нямах никакво желание да крия чувствата си.
— Наистина би било идеално — усмихна се той. — Знам, че си много привързана и към двамата, но не бих искал да ги задържа завинаги в дома си.
— Не проумявам защо — промърмори с ангелски гласец Хари.
— Нямам никакво намерение да ти обяснявам — отвърна Ейдриън и деверът ми избухна в смях.
— Все пак решението за женитба трябва да дойде от Луиза и Пади — отсякох аз. — Ако не се обичат, не бива да настояваме. Браковете, сключени насила, винаги завършват с катастрофа.
Изказването ми бе последвано от мъртвешка тишина. Трябваше ми цяла минута, докато разбера какво бях изтърсила. Изчервих се до уши, сведох глава към чинията си и се почувствах пълна глупачка. Защо ли не можех да си държа езика зад зъбите?
— Както винаги, ти имаш пълно право, Кейт. — Ейдриън отмести стола си. — А сега ви моля да ме извините, но имам задължения.
Когато Ейдриън излезе, посмях да погледна Хари, но не казах нито дума. Най-после той заговори укорително:
— Как можа да кажеш подобна дивотия, Кейт?
— Не знам, Хари — отговорих съкрушено. — Изобщо не мислех за нас! Това беше… само едно обобщение.
— Ейдриън се разгневи ужасно. Няма мъж на света, който би могъл да понесе жена му да му каже в лицето, че се е оженил за нея по принуда.
— Знам, знам — изплаках. — Наистина, Хари, просто не помислих какво говоря!
Той въздъхна.
— Хайде, Кейт, не се натъжавай. Ейдриън ще се справи.
— Желаете ли още лимонада, милейди? — попита съчувствено прислужникът ми.
Погледнах го съзаклятнически.
— Вижте, Джордж, по-добре е да пийна глътка вино.
— Според мен идеята ти не е особено добра, Кейт — възпротиви се Хари.
— Знам, но просто трябва да пия нещо по-силно. Тази вечер сме си у дома и няма нищо страшно, ако се напия. Ще си седим тихо и кротко на масата и ще удавим мъката си във виното.
Изпих три чаши вино и когато станах, стаята се завъртя застрашително около мен. Хари трябваше да ми подаде ръка, за да ме отведе на първия етаж.
— Легни си и се наспи хубаво — посъветва ме той.
— Мислиш ли, че той ще ме намрази за тази глупава забележка, Хари? — попитах жално.
— Не. — Хари се обърна заповеднически към Жанет: — Милейди не се чувства добре — обясни той. — Трябва веднага да я сложите в леглото.
— Да, мистър Хари.
Жанет затвори вратата, отведе ме пред огъня, бутна ме на един стол и започна да разкопчава роклята ми. Това момиче беше много сръчно. Само след десет минути бях в леглото.
Заспах веднага и съм спала като мъртва в продължение на няколко часа. По някое време усетих, че Ейдриън ляга до мен.
Той беше съвсем тих и леглото изобщо не проскърца, но аз винаги се будех, когато влизаше. Отворих очи, но с изключение на един лунен лъч, който падаше през полузатворените завеси, помещението беше съвсем тъмно. Без да ме погледне, той се зави до брадичката, обърна се настрана, намести възглавницата в предпочитаната от него форма и се приготви да спи. Лежах неподвижна и се взирах в широкия му гръб.
Не издържах дълго.
— Ейдриън? — попитах съвсем тихо.
Мълчание.
— Ейдриън, буден ли си?
— Да, Кейт, буден съм. — Отдавна не бях чувала този сдържан глас.
— Много съжалявам за онова, което казах на масата.
— Не се тревожи за това.
— Не исках да кажа, че нашият брак ще се провали.
— Разбирам. Лека нощ, Кейт.
Подсмръкнах.
Мълчание.
Подсмръкнах повторно.
— Да не би да плачеш? — попита той, все още в буреносно настроение.
— Не, аз никога не плача. Само съм малко… развеселена, струва ми се.
Най-после той се обърна и вече не трябваше да говоря с гърба му.