— Не — отвърна рязко тя. — С него не беше игра.
— Той е в Лондон. — Обърнах леко глава, за да мога да я гледам. — Вчера го видях на бала.
Каролайн скръсти ръце в скута си и се загледа право напред.
— Нямах представа, че е тук. Къде го видя, Кейт?
— На бала на графиня Бриджуотър.
— А Ейдриън… и той ли го видя?
— Срещнаха се. Прескочиха искри, но не се случи нищо лошо. Залата беше препълнена с гости.
— Божичко, каква неловка и мъчителна ситуация! — прошепна отчаяно Каролайн. Тя обърна глава съвсем бавно, сякаш движението й причиняваше болка, и ме погледна. — Предполагам, че знаеш историята?
— Знам, че си искала да избягаш с него и Ейдриън те е върнал вкъщи. Знам също, че Шарлууд не може да прости на брат ти и заради това го принуди да се ожени за мен.
Каролайн пое дълбоко дъх.
— Да, вероятно си права.
— Мисля, че Шарлууд все още те обича, Каролайн — казах направо.
Тя ме погледна смаяно.
— Това беше толкова отдавна… Не може да бъде.
— Не, убедена съм, че той те обича — настоях аз.
Докато каретата се друсаше по неравните лондонски улици и се мятахме от единия ъгъл към другия, Каролайн попита:
— Доколкото знам, не се е оженил?
— Не.
Тя мълча дълго.
— Ти обичаше ли го, Каролайн? — попитах направо.
Тя затвори очи и вече си мислех, че няма да получа отговор, когато чух угрижената й въздишка.
— Кейт, той беше толкова нещастен. Никой не се интересуваше от него. Беше изпълнен с гняв и ожесточение и причиняваше болка на другите само защото беше много нещастен. Аз го разбирах, защото и аз бях нещастна.
— Ако съдя по онова, което ми е разказвал Хари, бащиният ви дом не е бил по-добър от този на Шарлууд — казах.
— Баща ми беше чудовище. — В гласа й имаше горчивина. — Но колкото и лошо да живеехме, Хари и аз можехме да разчитаме на Ейдриън. Мартин обаче си нямаше никого. Той обожаваше сестра си, но тя избяга, за да се омъжи, и го остави сам.
Опитах се да защитя мама.
— Дори и да е искала, тя не е можела да го вземе със себе си.
Каролайн вдигна рамене.
— Вероятно си права.
— Ти обичаше ли го, Каролайн? — повторих въпроса си аз.
Тя въздъхна още по-тежко отпреди.
— Вероятно не. Избягах с него, защото го съжалявах, но не бяхме стигнали далеч, когато осъзнах, че не е трябвало да го правя. Изпитах безкрайно облекчение, когато Ейдриън дойде да ме вземе и ме лиши от възможността да взема самостоятелно решение.
— Ти си била едва на шестнадесет — подкрепих я аз.
— Да. Исках да бъда щастлива, Кейт. Не можех да се натоваря и с нещастието на Мартин, след като собственият ми живот беше толкова лош. — Тя погледна през прозорчето към улицата, която беше абсолютно пуста. — На седемнадесет направих дебюта си в обществото, а на осемнадесет се омъжих за Едуард. — Тя се обърна отново към мен. — Тогава разбрах какво значи да си щастлив. Не искам никога вече да видя Мартин, Кейт. Не искам да се чувствам виновна.
— Но ти не си виновна в нищо, Каролайн — опитах се да я окуража аз.
— Напротив, виновна съм, защото го изоставих.
— Била си твърде млада, за да го разбереш. Не искам да мислиш така.
Каролайн поклати глава.
— Можех да остана с него и да го предпазя от злобата и огорчението. Ако бяхме заедно, той сигурно щеше да бъде друг човек. Беше по-възрастен от мен и ме обичаше повече, отколкото аз него.
Каретата забави ход. Хвърлих поглед през прозорчето и разбрах, че ще завием по Кинг стрийт.
Зададох на Каролайн въпроса, който отдавна ми тежеше.
— Защо Шарлууд е трябвало да те отвлече, Каролайн? Той е подходяща партия за теб. Уверена съм, че всички бъдещи тъщи в Лондон са го одобрявали за дъщерите си. Хари ми намекна, че бащите ви са враждували, но съм сигурна, че с времето финансовите интереси щяха да победят.
Каролайн поклати решително глава.
— Бащите ни се мразеха. И двамата бяха зли и властни тирани. Години наред бяха враждували заради някаква дреболия. Баща ми никога нямаше да ми позволи да се омъжа за Мартин. — Тя помълча малко и добави с болка: — Мартин ни сравняваше с Ромео и Жулиета, но аз не съм героиня, Кейт.
— Жулиета е трагична героиня, а ти си искала да бъдеш щастлива. Затова не търси вината в себе си, Каролайн.
Пред свещените порти на клуба чакаше друг екипаж и трябваше да спрем по-настрана.
— Ако Ейдриън е бил уверен, че вуйчо Мартин те обича искрено и силно, надали би постъпил така жестоко с него — опитах се да обясня аз. Предната карета потегли и нашата се затътри бавно към портала. — Като се имат предвид подобните ви семейни отношения, би могло да се очаква, че той ще изпитва съчувствие и дори другарство към Шарлууд.